Page 510 - trnski_kraj

излжчваще тжга по н'Ьш.о, го правеха още по уважанапъ и дълбоко почитанъ отъ всички.
И тука той бЬше предметъ на непринудено уважение огъ страна на присжтствуващит!..
Най-носле дойде Екзархътъ (преводачътъ). Владиката му каза, че е дотичалъ къ жилището
ми да узнае, за какво съмъ дошелъ. Той изпращаше дълбоки въздишки и ридания върху
теглилата на християните ..Ето въ какви размирни години е служилъ благородния !ъ
владика Григорий.
Мнтрополитъ Григорий е роденъ въ с. Кожинци — Трънско, къмъ 1780 год. Село Ко-
жинци се намира на южния край на Знеполската котловина, на 10 к. м. Ю. 3. отъ
Трънъ. То е чисто планинско село съ 80 кжщи, жителите му сж доста бедни, но трудо­
любиви. Те не знаятъ що е престжпление или измина на Отечество. Те сж доста рели­
гиозни и родолюбиви, винаги покорни, които мълчаливо и търпеливо чакатъ подобрение
на живота си. Най-тържественъ моментъ селото изпита при освещение на новопостроения
храмъ. (1 юлий 1930 год.), на което тържество присжтствува и бившиятъ министъръ
Григоръ Василевъ, шЪкои професори, френскиятъ пълном. министъръ и др. При освеще-
нието Високо-преосвещениягъ Митрополнтъ Стефанъ държа иредъ кожничани пламенно
слово по случая, както и за подвизите на архиерей Григорий — чадо на дивното село
Кожинци. (1819—1842). И тъй най-ученолюбивиятъ селски юноша съ своето трудолю­
бие случайно попада на Паисиевата история, която презъ това време се препрочитала и
преписвала изъ Знеполието. Нейниятъ гласъ и страшниятъ й позивъ за пробуждане зара­
зили буйната планинска душа на кожничанина Гига. Безъ много размишления той на­
пуска бащиното си огнище и родния си край, като оставя бедните си родители вечно
да жалятъ по свидната си рожба. Отъ село той наминалъ и се отбилъ въ манастирския
покой при с. Мисловщица. За малко се задържалъ въ монастира „Св. Арахангелъ“ при
Трънъ, а за по-дълго се установилъ въ Погановската Св. Обитель и манастира „Св.
Николай“ край с. Суково. Тукъ послушникътъ приелъ манашество съ новото име иеро-
монахъ Григорий и се напълно отдава да изучава светото писание и богословската наука.
По незнайни пжтища боголюбивиятъ и смирено мждриятъ иеремонахъ се издигналъ въ
едно. кратко време следъ отиване въ Русия и завръщане отъ тамъ, щото да заеме ка­
тедрата на Нишката митрополия, надъ която гърците нТмали силна ржка. (Преданието
говори, че Григорий спечелиль голТмо доверие вср-Ьдъ манастирските братя, които като
открили въ него заложбите на бждещъ архиерей, на манастирски и техни сметки, изпра­
тили го въ Русия, гдего завършилъ духовното си образование — семенария и ду­
ховна академия.

И къмъ 1815—1820 г. отецъ Григорий се обажда отъ Нишъ, гдето се наелъ да
завърши започнатата църква „Св. Арахангелъ“. Това сведение се потвърждава отъ за­
пазения надписъ въ църквата: „Награди се църква сия „Св. Арахангелъ“ и позлати се
темпло и столъ ею въ време Архирейства Преосвещенаго Г-на Григория — болгаринъ,
родомъ Паланку Трънъ — лето Р. Хр. 1873 м. Мартъ“. Но горната дата не е дей­
ствителна, а по право е роденъ презъ 1783 г., зашото смъртьта на владиката е послед­
вала въ 1842 г.; а храмътъ билъ свършенъ 1819 год.

За кончината на митрополита Григорий пише в. „Бургаско любословие“ въ броя си № 3
отъ 1845 г., че за Видинскогъ Митрополита е од велике църкве Патриаршеске у Цари-
граду Господинъ Григория е недашни Нишки Епископъ, човекъ знаниемъ и поведениемъ
отличнихъ, родомъ бугаринъ“. А въ бр. 7 пакъ тамъ се коригира това съобщение въ
смисълъ: „че за Видински Епископъ е избранъ Венедиктъ, а не Григория, за когото
Любословие спомене да е бугаринъ, па онъ е биьо ощъ у 1842 год. у Нишъ пре-
ставиосе“.
Кога и защо е билъ убитъ митрополитъ Григорий?

Нишкото българско въстание е потушено по най-зверски начинъ, като сж били поси­
пани всички люде посочвани като непокорни. Всички пжтища били укичени съ бесилки.
Самъ Бланки за тоя ужасъ говори: „Ние гледахме димящите развалини на селата, нами­
ращи се по долината между Пиротъ и Нишъ, гдето избухнали първите български въ­
стания противъ турците, гдето българите въоржжени съ криваци, превзели единъ тур­
ски топъ“. А тия потресни събития не може да не сж потресли душата и възбудили
гнева на Пастора, като е гледалъ картината на поразеното му стадо. И Христовиятъ
служитель почва да утешава и насърдчава изплашеното население въ епархията си. Без­
спорно, родолюбивите действия на о. Григорий всредъ народа не сж били скрити отъ

513