Page 512 - trnski_kraj

на сцената на българската общественост излФзнаха легендарнтФ натури: Караджатй,
Левски, Ьотйовь, Карайеловъ, Раковски и др. Идатъ, обаче, дни и тия дни ние требва
да ги ускоряваме съ слово и съ перо, за да популяризираме имената па тия скжпи
покойници. Тия великани, излЬзнали изъ Трънско, изъ между които на чело стои без­
спорно митрополитъ Григорий Кожински, требва да се изтръгнатъ отъ прегръдките па
забвението и силуетите нмъ да се посочатъ на нашето общество, като истински апо­
столи, работили безспирно и безшумно, и умирали безмълвно за свободата.
Свещеникъ Светославъ Йордановъ

Пгъя Степановъ

Борбата за църковна и национална свобода знеполци почнали презъ 1833 год. Те сж
били главните двигатели на освободителното движение въ Нишавската и Пиротско-Знеполската
Епархии. Въ тая велика борба знеполци сж се показали „чиликъ-момци“ — големи родолюбци
и патриоти. Знеполе е дало цТла плеада борци, имената на които повече или по-малко сж
известни на днешните потомци. Ние тукъ ще се спремъ на патриарха на църковно-народното
движение въ Знеполе, а това е чорбаджи ПТя Степановъ. Баща му се казвалъ Степанъ, а
майка му — Петрия. Родителите му били доста богати хора. Той се е родилъ презъ 1768 год.
Стариятъ домъ на Степана и домовете на синовете му, Пея и Ангелко, се намирали въ местностьта
„Болярка ", подъ сегашната църква. А когато Пея възмжжалъ и развилъ въ грамадни размери
бащиното си богатство, подържалъ голема търговия съ Самоковъ, Пиротъ, Нишь, Цариградъ.
Ималъ 40 души помощници и слуги въ търговията си. Едновременно съ търговията се проявилъ
въ Знеполско като ратникъ на духовното възраждане и народното свестяване. Той билъ за-
крилпикъ на всички потиснати отъ турското и гръцко иго. Чорбаджи Пею станалъ любимецъ
за знеполци, страшилище за турците и прибежище за раята. Подъ стрехата на неговия домъ
намирали сж спасение стотици знеполци. Тежъкъ билъ робскиятъ животъ на знеполци. Бавно
текли дните на черното имъ двойно робство. Презъ равното Знеполе минавали дълги върволици
турски аскеръ, за да преклонятъ буйните глави на родолюбците. Презъ 1832 миналъ съ
войската си презъ Знеполе — Юсрефъ паша, идейки отъ Враня за Самоковъ. Чорбаджи Пея
му направилъ обичайното темене (поклонъ) и го помолилъ да бжде гостъ на с. Ярловци. Бла-
городниятъ паша направилъ честь на Пея и на Ярловчани, като е отседналъ въ селото на
почивка. Ярловчани устроили на големия гостъ гостоприемство. Те не знаяли какъ да изра-
зятъ своята радость въ случая. Въ тоя приятенъ моментъ на разположение, чорбаджи Пея
успелъ да измоли отъ Юсрефъ паша, да позволи да построи съ собствени средства и съ
тия на брата си, попъ Ангелко, църква за село Ярловци, надъ външните врати на която и
днесъ личи каменния надписъ:
Зиат‘| а коТ гцмки цркк5?
116(1 и (ШГ6ЯК0

Юсрефъ паша е билъ благороденъ и интелигентенъ човекъ, както това отбелязва г-нъ Се-
мерджиевъ въ своята историческа студия : Самоковъ и неговите околности". Отъ тоя паша
чорбаджи Пея е издействувалъ постройката на храма, безъ да получи за това Султански фер-
манъ. Нещо повече: пашата е далъ право черквата да се покрие съ керемиди, тъй като до
това време не било позволено да се покриватъ както черквите, така и кжщите на христи-
яните съ керемиди. Като изразъ на благодарности къмъ чорбаджи Пея, пашата разрешилъ
да покрие и своята кжща съ керемиди, и да носи горна цветна дреха, нещо което до тогава
на раята не се позволявало. Следъ като изпросилъ отъ всесилния паша разрешение да се
построи черквата чорбаджи Пея почналъ да събира материали и въ разстояние на три години
(1832 — 1835 год.) църквата била готова и осветена по най-тържественъ начинъ отъ Пиротския
Владика Иеронимъ. До времето на постройката на църквата — 1835 година — жителите на
село Ярловци се черкували въ старото разрушено църквище въ Земенъ. Когато била
готова новата църква, ярловчани напустнали старата църква въ Земенъ прибрали
Св. Престолъ, поставили го предъ входните врати, а другите материали употребили въ
постройките на камбанарията и училището. Пея Степановъ станалъ първиятъ човекъ въ Зне-
поле и заемалъ централно место въ понататъшната борба. До него сж се допитвали всички
за всичко, и неговото влияние надъ турците е било грамадно. Повлиянъ отъ живота на тър-

515