Page 586 - trnski_kraj

Рангелъ п. Димитровъ Велиинъ
Биографачень очеркъ съ спомени

Често ние четемъ и слушаме, но все не ни се хваща вЪра, че има
хора, които, като по нЬкзква зла сждба, отрастватъ при най-мизерни
условия и чийто кракъ дори и въ никакво училище не е стжпвалъ, а
все пакъ, поради никаква вродена или скрита нейде дълбоко въ
сърцата имъ сила, съ сияеща усмивка непрестанно и безстрашно
се борятъ въ бурното житейско море, докато преодолЪятъ всички
спънки и беди, благополучно изплуватъ на спасителния брегъ и най-
сетне, доволни и щастливи отъ изпитанията въ борбата, заставатъ съ
достойнство на високи, а често и на най-важните стжпала ' въ обще­
ствения животъ.
Такъвъ единъ чов-Ькъ бе и Рангелъ п. Димитровъ, неотдавнашенъ
покойникъ, отъ гр. Трънъ. Още като невръстно момче останалъ си-
ракъ безъ баща, а не следъ дълго — и безъ майка, която се омжжила
повторно далечъ на село, станалъ кръчмарски и бакалски слуга.
Неговата послушность, ньргавость, а най-главно обичьта му къмъ редъ, чистота и
честность вь работата силно импонирали на господарите му и те се считали за много
горди да ю иматъ въ заведенията си, особено следъ като това момче самичко се било
научило отъ клиенти и другарчета да чете и пише, та можало вече свободно да
води и всичките имъ дюкенскн сметки.
Следъ освобождението на България той наема вече самъ малки, а по-сетне и по-голЪми
локали и почва самостойно хотелиерство и търговия, съ които става известенъ не само
въ Трънска, но и въ Царибродска и Брезнишка околии, които спадаха въ администра-
тивно и въ сждебно отношение къмъ тогавашния Трънски окржгь.

Съ своята предприемчивост и почтеность въ търговията, съ своята любознателность и
постоянна учтивость въ отношенията съ околните си той спечелва симпатията и дове­
рието на всички, та дълги години го избиратъ за общински и окржженъ съветникъ.
собено пькъ малоимотните, бедните и всички оненравдани винаги намираха въ не
гово лице най-добрия свой покровитель и застжпникъ, който винаги и отъ всичко сърдце
имъ даваше работа и личната си памощь, съчувствие и подкрепа.
Неизброими сж конкретните и най-трогателни факти, които тъй ясго говорятъ за него­
вото пропито съ дълбока хуманость сърце, но по липса на место ще се огранича само
съ следния характеренъ случай, който познавамъ и най-добре, защото се е косвалъ
лично до мене, до моята кожа, и за който съмъ пазилъ пламенно до сега най-сладъкъ
споменъ, защото представя и единъ отъ драматичните трепети на некогашното ми дет­
ско сърце и съ чието разкритие ще дамъ ио-големъ просторъ на чувството на полуве-
ковната си признателность къмъ светлата паметь на незабравимия покойникъ:
Презъ едно ужасно мразовито зимно утро на 1889 г. той дойде много рано по некаква
бърза работа въ кръчмата на баджанака си Лото. За голема
негова изненада завари
тамъ мене и покойния сега Тома Димитровъ самички, които току що бехме почнали
буйно да пеемъ и играемъ селско хоро, измръзнали и цели посинели отъ студъ.
Бехме ученици въ първи класъ и наели една тъмна стаичка въ самия старовремски
ханъ и кръчма. Изпърво бе възхитенъ отъ песните и хорото ни, бързо се хвана и са-
миятъ той да поиграе и ни покаже некои по-изкусни стжпки и фигури при разните под-
скачания, изпе ни и 2 — 3 съвсемъ нови за насъ хороводни песни, ние засияхме отъ за-
доволство, радость и изведнажъ забравихме всичкн мжки и житейска неволя.. .
Но щомъ узна, че нашето хоро и песни не сж ни най-малъкъ отзвукъ на некакво до-
волство или пъкъ на каквото и да е удоволствие, а — само печално средство да се
позатоплимъ и съберемъ душа отъ ужасното зъзнене презъ целата изтекла нощь и
като прегледа квартирата ни, презъ чиито широки цепнатини и дупки по стени и по
подъ навеваше снегъ и скрежъ, а при това и никаква печка не се меркаше тамъ той по-
зелене отъ негодуване и ядъ, възмути се страшно, бързо изтича въ кръчмата и съ
силни песнични удари по маси и столове почна буйно да вика по-скоро да дойде хазя-
ина ни Лото.

9*9