Page 587 - trnski_kraj

Най-сетне тоя, още сънлпвь и съвсемъ изплашенъ отъ тревожното повикване, се появи
слфзьлъ отъ полутаванскага си стая, и съ опулени очи почна да се тюфка, да ли нЬкой
не е подпалилъ разнебитения му ханъ . . . Безъ да го поздрави съ доброутро, цЬлиятъ
треперещъ отъ гнЬвъ Рангелъ направо му кресна съ най-голЬма болка на сърце: „А, бе,
баджанакъ, какъ можа да оставишъ така бездушно тия въ нищо невинни момченца да пре-
мръзнатъ и сигурно умратъ отъ студъ, бе?! НЬмашъ ли очи да видишъ, че и куче
дори не може да се свърти въ тоя разпадналъ бордей, та камо ли човЬкъ, бе ?! Не
е ли те грЬхъ, не е ли те страхъ отъ Бога, нЬмашъ ли капка съвесть ти? Какъ па­
зите съ Мария и треперите дори и вЬтъръ да пе повЬе къмъ вашия храненикъ, а тия
хубави и мили селски дечица сте зар-Ъзали и обрекли на смъргь явна и сигурна ?!“...
Забрави цельта на своето идване и бърза работа, хвана ни за ржка и тичешкомъ
ни отведе въ общинската фурна, за да се поогрЬемъ въ задната й силно затоплена
стаичка, дето заварихме и около десетина циганчета, дошли още презъ ношьта съ
сжщата цель, използвайки благодушието на тогавашния фурнаджия, защото дърво и камъкъ
се пукаше огъ върлуващия страшенъ и небивзлъ — финландски (?!) — студъ по
онова време тамъ
Купи цЬла тава „пенирлии“ (милинки съ сирене), внесе я самъ въ стаичката, раздаде
голЬма часгь отъ тЬхъ на злощастнитЬ, като насъ, фараонови потомци, сложи предъ
Тома и мене тавата, потупа ни бащински по гръбъ, каза ни съ най-радостна усмивка:
„Кръкайте, лриятелчета мои, стоплете се добре, па не забравяйте шк^лото, то е дори
по-важно отъ цръквата, то ще бжде Спасъ за ва^ъ!“ и излЬзе бьрзо отъ фурната. По­
сегне узнахме, че веднага отишълъ отново въ хана, дето продължилъ евангелското
си четиво надъ низкото чело на коравосърдечния си баджанакъ, който едвамъ следъ
това 6Т викналъ работникъ да позапушп по-голЬмитЬ дупки и цепнатини, да нахвърля
на пода, иодъ чергитЬ ни, малко слама и да ни постави едно скърпено отъ тенекии
к ю м б е, което доста изглеждаше, че наистина е било нЬкогаси нЬкаква печка за отопление. . .
Преди около 50 години той построи на най-видно мЬсто първия по онова вр<ме хотелъ
съ ресторантъ въ Трънъ. За пръвъ пжть хората видЬха тамъ таблени кревати съ дю­
шеци, съ бЬли спални чаршафи, маси съ бЬлоснЬжни ленени покривки, салфетки и пор­
целанови прибори за ядене.
Тая уредба и най-изискана чистота бЬха приказни за дълго време и въ много по-голЬми
градове, та дори и въ София, дето тогава се наброяваха едвамъ иоловинъ дузина истин­
ски хотели, а всички други бЬха най-мръсни ханове съ голи сламеници по подове или
по дървени одрове, пълни съ дървеници и други гадове.
Но не само съ материалната или външна страна на търговията си бЬше се прочуль той.
Неговиятъ духовигъ, веселъ и приветливъ характеръ, дарбата му да отгатва вкусоветЬ
на по-взискателнитЬ си клиенти, особено на ония отъ другитЬ градове и София, отдето
често идваха най-видни личности — министри, писатели, голЬми търговци и чуждестранни
инженери го настройваха да счита, че изпълнява общограждански дългъ къмъ
тЬхъ, та всЬкога влагаше всичката си амбиция да оставатъ тЬ съ добри и трайни
спомени за високия културенъ уровенъ на нашия край. Той не жалЬше трудъ и дарба,
само и само да ги задоволи: уреждаше имъ въ града и вънъ отъ него специални
трънски угощения, пЬеше имъ най-възгоржено трънски и други народни пЬсни, разказ­
ваше характерни хуморески изъ живота на знеполскитЬ майстори, разхождаше ги добро­
волно съ собствения си хатъ, съ разкош шя си кабриолетъ, съ файтона и шейната си,
за да видятъ и се увЬрятъ лично въ особенитЬ природни красоти на града и окол-
ноститЬ му.
При едичъ такъвъ излетъ и най-радостно настроение, следъ като високопоставенитЬ
гости между другото говориха доста и за голЬмото м-.йсторство на знеполскитЬ строи­
тели и изказваха дори очудване отъ тЬхнитЬ архитетски дарби, той имъ отговори, че
думитЬ имъ като мехлемъ сж падали на сърдцето му, че той и всички трънчани сж
имъ много благодарни за това и завърши своитЬ приветствени мисли приблизително така:
„Очудването ви ще се изясни, господа, като ви обадя, че тайната се крие въ голата истина, че
тия наши знеполски синковци се раждатъ готови майстори, тЬ иматъ сЬчивата си
още въ детскитЬ си пеленки: въ Знеполь, щомъ се роди момченце, бързо се сти-
чатъ при него всички роднини и приятели на семейството съ най-скжпитЬ дарове за
единъ добъръ майсторъ: едни му носятъ ренденце, други — свръдленце, трети — бур­
гия, четвърти — бичкия, пети — отвесъ-терезия, а шести лъскава мистрия и т. н.

990