Page 589 - trnski_kraj

Или :

Разболяла се е мамина Миланка,
Мамина Миланка, една на майка!
— Ще ти умра, мила мамо, млада зелена,
Млада и зелена, мале, незадомена! . . .
— Мълчи, дъще, мила моя, тъй не се говори!
„Мама“ ще повика, Милке, до трима доктори! . . .
— Мойта болесть, мила мамо, не е отъ Бога! —
Мойта болесть, златна мал’, е отъ черна любовь! :
Който мене иска, мамо, азъ него не ща,
Кого ази искамъ, мале, той мене ... не ще! !

Или пъкъ:
Защо ми се сърдишъ, либе, Ти ми беше дала дума,
Сърдишъ не доодишъ ? Дума, дори клетва :
Да ли ти е конче болно, Да ме любишъ, лисо красна,
Или друми не знайнгь? Вечно, доръ до гроба! . . .

— Нито ми е конче болно, Дума даде, клетва стори,
Друми я си знаемъ, А въ другъ ти окото!!...
Ноло ми е тежко, еве.
За оная случка:

Азъ често правЪхъ излети и гю живописното Трънско поле и много пжти съмъ го за-
варвалъ въ стопанството му съ много работници, а пъкъ и самиятъ той, потъналъ въ
погъ, работЬше повече отъ другите. На запитването и очудването ми веднажъ, защо
толкова зоръ си дава, той обърна къмъ мене вечно веселия си погледъ и сияеща усмивка
и ми каза:
„О, мой драги Ицко, не знаешъ ли, че безъ работа азъ мога да се пукна ? Безде­
лието е най-опасната отрова за мене! Работата ми докарва най-големо удоволствие,
най-вече пъкъ ^когато и азъ искамъ да създамъ нещо ново, нещо особено. Па и работниците
колкото и да сж опитни, все нематъ моя вкусъ, за да се изпълни точно плана ми:
искамъ да направя стопанството не само доходно, но и красиво отъ всека страна. Ще
насадя и облагородя най-разновидни плодни дървета, каквито до сега никой тукъ не е
виждалъ, защото съмъ уверенъ здраво, че всичко ще цъвти и завърже. Немамъ рожба
отъ сърце, Богь не ме удостои съ това най-големо щастие, но менъ ми е много жалко
и срамно дори за нашия край, като гледамъ, какъ людските деца-ангелчета гри-
затъ киселици, шипки, диви круши, та дори и трънки, когато съ малко трудъ отъ ба­
щите имъ целиятъ юженъ склонъ на Мурговица, заедно съ широката й котловина,
може да се преобрази въ чудно хубава и съ най-изобилни плодове овощна градина!“.,.
И наистина, колко справедливо бе казалъ некога Достоевски, па и самиятъ Толстой, че
не само лошите примери, но и най-добрите намиратъ често многобройни последователи:
Въ Трънъ и целата околия следъ първите иронични подсмивки срещу културното дело
на Рангелъ п. Димитровъ бързо се появиха и стотици горещи негови почитатели, които ед-
ногласно викнаха :
„Брей, правъ и предвидливъ е билъ човека: да садим ъ, садете
нека садятъ:!...“
Лично за себе си пъкъ ще кажа, че още презъ 1905 г. всецело се влюбихъ въ него-
вата благородна стопанска работа и още тогава бехъ най-здраво решенъ да послед-
вамъ съ всичкия си ентусиазъмъ неговото дело и идея при пръвъ сгоденъ за мене слу­
чай. И устояхъ на решението си: щомъ се пенсионирахъ, вместо да гълтамъ както
други презъ цело лето софийските прахуляци и изтръквамъ меките канапета въ по-
тъналите въ димъ и пушекъ кафенета, заминахъ веднага на село, взехъ тамъ едно отъ
хилядите пустеещи въ Трънско и по България места, на големина около 50 декара, и
съ редко постоянство, личенъ трудъ и средства въ продължение на неколко години
успехъ да направя отъ него за образецъ на съселяните си една пълна съ горски и
полски цветя най-хубава овощна градина.

592