Page 588 - trnski_kraj

Много ще се радвамъ, г-да, ако мога при случай да ви заведа и видите мжжко знепол-
ско кръщене, особено зиме, когато всички майстори сж по домоветФ си. Всрфдъ угоще­
нието кръстницата завръзва всичкитф поменати сЪчива на повоя на младото майсторче,
кръстникътъ го повдига високо съ лавата си ржка заедно съ всичкитф тия джинджу-
рии, а въ дясната стиска пълно оканиче-плоска, на му държи ей такава тостка“ :
„Айде да е честито името ти, Чано,1)
Да те не одлючва Богъ отъ благо, слано!
Да будешъ майсторъ надй майсторке и све пръвъ
Та зависчия зълъ да продриска и кръвь!
Да рйпкашъ кико пФтълъ отъ греду на греду
И ега те пази Богъ одъ туню беду!
Да носишъ кико герданъ бичкйю на шйю
И ’ко опашку — теслйцу на гузйцу!
Да ти е на щрекъ, здрава и яка бургия . . .
И да ти е съ паре све пуна кесия!
Па варди се оди зло, планъ си крой бърже,
Гяволъ старъ, проклети да те не излтже:

Да се влюбвашъ у младо вино, стару мому,
Да забравяшъ красни Знеполь, свою роду!
И да ставашъ коньокрадъ, Чано, голФмъ айдукъ
У онова село — прочути Ранни лукъ!!“

Той така 6Т очаровалъ всички, че въ Враца, Кюстендилъ, София и други градове при
запознанство десетки лица веднага само за него сж ме запитвали: „Какъ е бай Ран-
гелъ, все ли си е веселъ и доволенъ ? Брей, че милъ и безподобно симпатиченъ, чистъ
напетъ и гостолюбивъ човТкъ! Има ли още и други като него въ вашия край?“..

Къмъ 1900 г. отидохъ на държавна служба въ Трънъ, дето останахъ 6—7 години. То-
гава ми се удаде по-голфма възможность да се увфря още по-добре въ всичко онова
което отъ време на време бЪхъ виждалъ и забелТзвалъ въ обществената и стопанска
работа на тоя неуморим ь деецъ, за когото би могло да се напише ц-Ьла и пълна съ
най-интересни факти книга, но тъй като, както казахъ и по-горе, мТстото е много гЬсно
ще помена съвсемъ бФгло само следното:
БТ уредилъ най-ревносгно въ полето и едно земледТлско стопанство съ хубава овощна
градина. Често той тържествено минаваше съ хата си презъ централните улици, обле-
ченъ въ най-чиста бТла трънска носия, и се отправяше къмъ чифлика си. Приближаваше
ли къмъ БайкушевитТ кжщи, пришпорваше коня, запТваше и почваше най-приятно
да се носи и кънти хубавиягъ му силенъ, лириченъ теноровъ гласъ и да се отеква чакъ
по висините на Мурговица и Пещерица.

ВътзорженитТ му песни се лТеха една следъ друга презъ цТлитТ Баринци (кварталъ отъ
града), та чакъ до стопанството му. ЦТлиятъ градъ з (аеше наизустъ голТма часть
отъ неговия неизчерпаемъ репертоаръ и надали имаше кжща, въ която да не се пТеха
или тананикаха особено нТкои отъ по-любимитТ му трънски и други народни пТсни, като-

Прошетна се Никле младъ
Низъ тоя пусти Цариградъ, }2
На рамо му шишане
И седефлия тамбура . .

') Взето е примерно отъ имената въ Трънско. То н-Ьма
нищо общо съ онова на именития
италиянски министъръ Графъ Чано, — то си сжщесттуваше тамъ преди 50 години, има го и
сега и мисля, че е останало още отъ старо време, когато римлянигЬ сж разработвали знепол-
скигЪ златни и сребрърни мини и подобрили расата тамъ.

591