Page 82 - trnski_kraj

йтъ т^хъ, се състои отъ четири дома, заобиколени съ градини, потънали въ зеле­
нина, цветя и овощни дървчета.
Дервенъ е заобиколенъ отъ три страни съ възвишения, покрити съ чуки и зеленина: на
западъ отъ бърдото „Градище“ съ намиращата се въ него цръквена кория, отъ югъ съ Де-
белодЪлската кория известна подъ името „Валогъ“ и северо-западъ съ чукари, обливани отъ
бистрите води на р. Ерма и р. Буча, образувана отъ ручеи, идещи отъ Цв-Ьтковъ-гробъ — Бу-
кова-глава, и потоците, влени въ ГолЪма-рЪка, минаваща покрай м. Касийна и м. Дракова,
които образуватъ самия Дервенъ. Тукъ на праздникъ се извиватъ кръшни хора, илюминирани
отъ златистите отражения на пуловете и сърмата, съ която сж обшити известните по своята
елегантности и художественость литаци. По време на турското робство е имало килиино
училище. Тукъ се помещава административната власть, телеграфо-пощенската станция, цър­
квата „Св. Тройца“, въ която въ надвечерието на освобождението ни и следъ него е по-
пувалъ свещеникъ Михаилъ, родомъ отъ м. Вукадинова. До скоро въ нея кънтеше упоритиятъ
гласъ на попъ Кира, вече покойникъ. Има основно училище и прогимназия, дюкяни и
фурна. Малкото кжщи (34) сж двуетажни и триетажни. Два моста и една голема чешма
допълнятъ градския видъ на Дервенъ — културниятъ центъръ на с. Клисура. Наблизо
до него, по течението на р. Ерма се намиратъ турски гробища.
I еогравското разнообразие на този планински масивъ, прор-Ьзанъ отъ много долини, го-
лТма часть покрити съ буки, много потоци, рекички и извори, опред-Ьля всека махала,
като самостоятелна единица. Презъ тъмните робски епохи, това естествено обграждане
на махалите отъ ридове и чукари е способствувало на всека една отъ т-Ьхъ да бжде
недостжпно българско гнездо. Въ тФ>хъ никога не е могло да проникне чуждото влия­
ние. Населението изключително е българско. За героичните подвизи на клисурци —
участници и у последните войни — ще кажа при другъ случай.
Въ западна посока отъ с. Клисура, край южната часть на Власинската планина е раз-
тлана Власинската равнина (1200—1300м). Всредъ просторните ливади, въ басейна на
Власинско блато, е разположено с. Власина. И то, като с. Клисура, се състои отъ ма­
хали. Едни отъ техъ сж вь с.-з. посока, а други въ западна — задъ Власинското
блато. Въ западната му страна, до връхъ Чемерникъ, покрай левия брегъ на р. Цръквена, се
намира махала Цръквена — първото местоположение на днешното с. Власина. До преди
80 години повечето отъ неговите кжщи сж били покрити съ слама. Простиращата се
отъ .с-з. Власинска пл. презъ едноимената равнина, съ високите тукъ върхове: Църна-
Трава (1762 м.), Плана и Чемерникъ (1666 м.), е свидетелка на кървави битки. По ней­
ното било минаваше сръбската граница отъ 1878 г. до 1920 г. По поводъ тази граница
и имайки на ржце големия трудъ на сръбския ученъ Николичъ „Насела српских земла“,
издание на Сръбската кралска академия презъ 1912 г. въ Белградъ, азъ ще се
опитамъ на кратко да допълня пропуснатото отъ него въ обширниятъ му исторически
прегледъ на западния делъ на Балканския п-овъ, започващъ едвамъ отъ 1359 г., когато
се организирва сръбското племе въ една държавица.
Тука много по-рано се е разнасяла българската пъсень. Тукъ сж живели волни български
духове, творци на чести кървави сблъсквания съ нежелателните гости отъ западъ: франки,
хървати, маджари и много по-късно — сърбите, за които едвамъ презъ 1180 г. се спо-
менава отъ европейските учени, че въ Новопазарската область живее едно овчарско,
чергарско, дезорганизирано племе. Тогава българите имаха своя история. Задъ Морава се
е простирала българската граница, която включвала въ себе си и Белградъ, когото бъл­
гарите сж владеети и преди сърбите. Тукъ сж оставили следи Крумъ, Омортагъ. . .
Едвамъ презъ 1833 г. сърбите се домогватъ до българските земи въ Тимошко. Когато
презъ 1876 г. съ общи усилия българи и сърби се нахвърлиха срещу общия врагъ на
славянството турците, на българската доверчивость Сърбия отговори съ неискреность:
използувайки случая, че Русия още е погълната отъ войната съ Турция, успе да обсеби
на 22. януарий 1878 г. и Моравско. И по стечение на щастливи за нея обстоятелства,
Сърбия задържа тези български земи и по Берлинския договоръ 1/14 юлий 1878 г.
Отъ заселването на българите тамъ, та до 1878 г. Моравско — Тимошко е било, като вул-
канъ съ чести изригвания. Обаче и до днесъ характерни следи на българщината сж
запазени и въ българския гласежъ на етимоложко е като я, срещу което сръбскиятъ гла-
сежъ е просто е или йе.

85