Page 84 - trnski_kraj

разделени на две: за мжжете при манастира, а за жените до селото (отъ 1914 г.
гробищата сж събрани наедно — при манастира).
Надъ манастира, на лЪвия брФгъ на Стара-рФка, се намиратъ следит-Ь отъ градище.
Преданието говори за сжществуващъ подземенъ входъ, съединяващъ манастира и гра­
дището. За последното, обаче, не сж правени никакви изучавания, но по всичко личи,
че това е било никаква крепость-убежище. И ако се поставя то въ връзка съ мана­
стира-църквата, може да се смета, че е било въ връзка и съ преследване на хри­
стиянството.
Определението на реката „стара“ ни навежда на мисъльта за древното сжществуване
тукъ на самото селище, та отъ тукъ може да допуснемъ, че самото име „Паля“ да
произхожда отъ чуждата дума палео (старо), дадено може би, отъ първите християни
свещеници тукъ въ византийско време. Тая старинность на черквицата обяснява
широката й известности всредъ околното и твърде далечно население — отъ Босиле-
градско, Вранско, Кюстендилско, Радомирско, Пиротско и Брезнишко, така и по-
пулярностьта й заради нейната целебность. И до днесъ, често пжти идватъ хора
отъ далечни крайща, за да пренощуватъ или най-малкото да лежатъ на гръбъ въ
храма по известно време, сложили си по телата на голо специални металически кръст­
чета. Казаното по-горе може да послужи за обяснение високото благородство на насе­
лението, особената му будность, честность и трудолюбие.
Важенъ поминъкъ на населението е съставявало дюлгерството (строежи), поради което
е странствузало, както това е правило и останалото мжжко население отъ Трънско, най-
вече въ Ромъния, Сърбия и дори Австро-Унгария. Земеделието и скотовъдството е
било винаги далече недостатъчно, А овощарството, ако и да има условия за него, не е
могло да се развие повече отколкото за местните нужди, поради липса на всекаква
възможность за износь и пазаръ.

За будностьта на населението и неговото ученолюбие говори факта, че тукъ е било
открито и едно отъ първите килиини училща отъ местния свещеникъ Илия Златковъ.
За трудолюбието пъкъ и перядъчностьта на населението говори факта, че при всичката бед-
ностъ отъ къмъ природните условия, това население бе чисто отъ всекакви дългове
къмъ чорбаджии и банки. Чувството на свободолюбие и независимость е владеело винаги
въ това население.
Споменатите по-горе качества на населението въ Паля сж присжщи напълно и за онова
на с. Кострошовци.

С. КОСТРОШОВЦИ (666 ж.). То и с. Паля изглеждатъ, като махали на едно селище. Така,
с. Кострошовци е разположено отъ двете страни на Палюшката и Микуличка реки,
съ сжщитф почти природни богатства, а и имотите имъ въ по големата си часть сж
размесени, като части отъ едно и сжщо землище. Много отъ различнигЬ обичаи
се извършватъ съвместно и до днесъ.
Поминъкъ досущъ еднакъвъ. Характерътъ на населението —сжщо. И тукъ имаме насе­
ление съ забележително трудолюбие, ученолюбие и честность. Въ центъра на селото е
църквата „св. Никола“, сравнително нова, но все пакъ отъ незапомнени времена; а въ
махала „Станьина“ е манастирчето-църква „св. Неделя“, възобновена отъ преди
около 40 години — до тогава отъ дълго време мЪстото й е било забравено. А свеще­
нически семейства, изглежда, е имало никога две, които сж дали имената на махалите:
Поповци и Попадийски (находящи се доста далече една отъ друга). Училищната сграда
е построена презъ 1884 г.
Старото селище е било събрано (съсредоточено) на местото, дето се събиратъ рекичките
Палюшка и Микуличка, и не много отдавна преди освобожението селото се пръснало
по могили, по м-Ьста, дето сж били кошарите за добитъка. До окупацията отъ сърбите
(1920 г.) имало е 127 сгради — домакинства съ население 853 ж.

С. СУХИНЪ-долъ (362 ж.) Разположено е между десния и левия притоци на р. Ерма. До
1920 г. е имало 67 домакинства-сгради съ население 445, което се отличава съ своята
предприемчивость. Има сравнително и по-хубави имоти, за това населението се харак-

87