Page 83 - trnski_kraj

^^Х™гГ.а°П48? иГтГе^Л "аС1Ь "а В"“ата ра>'"™, « издига
„„ ^ ' М-). ®й е гол-Ьмъ масивъ съ стръмни скатове почти н елнятъ
окритъ съ буки. Близо край него минава стариятъ пжть отъ София - Трънъ — с Стрези
Р
мировци-с Клисура и нрезъ Сурдулица за Моравско. Власинското блато е известно и
одъ името „Тресавище“. Средната му височина е 1319 м. надъ морското равнище Обик
новената му дълбочина въ крайбрежието е около 50 м„ а въ южното — най-много 35
"Г- СДН0 предание> днешнот° блато нТкога е било покрито съ борова гора която
въ последствие пропаднала. И сега се намиратъ (както и по течението на много рГкш
пянн Останки отъ чамовина и изгнили борови дънери. Около блатото и Власи нека тя
ра нина, като орли сж накацали споменатите вече исторически въпхоге • Ппяня к
гдзва и Чемерникъ. Власинската равнина, презъ коагоТъ 1830 ?
год. до освобождението
ни отъ турците сж преминавали знеполци на пжть за Нишъ и цело Моравско
дълбоко спомените носещи
въ душите си за църковните борби противъ
турското владичество, е арена Р гръцката патриаршия и
13 г., а презъ 1915 на кървави сблъсквания съ сърбите презъ 1885 г. 1912—
- г. тя наново стана боенъ театъръ. Огнена заря прониквятя И въ
шумите зТокобнпТ3’ 7°^ ливадю± съ тРУпове на сръбски и български войници. Кур-
Дракева. „ често чУ„Га кере™д„”°'б”ШИТ% МаНЛИ: Ка™' Лал™3' За“»а' Хебавов..

мГ?^СТВеНН0 Д0 ИЗТ0ЧН0Т0 крайбрежие на Власинско блато, всРеДъ Влас равнина, се на-
мира пасбище, известно подъ името Тарака. То
® Достжпно за добитъка на всички жители отъ
близките клисурски махали и гЬзи на Власина. (Макаръ че до 1920 г презъ него па
минаваше старата сръбска граница, „акъ пасбището б-Ьше достъпно за клисупсТн,
битъкъ). По него се намиратъ голЗгми камъни, задъ които не вмнажъ сж « по™,°'
настжпващи войници отъ огнени» дъждъ „а картечници “ "рИВрш,ми
Поминъкътъ на с. Клисура и с. Власина е
въ зависимость отъ природната формация,
Областьта подъ 650 м. съ умеренъ климатъ
область (650—1200 м.), с земеделска. Но повечето е бръдска
чието население. макаръ да има орна площь, често пжти е ппи.
нудено да търси храни въ Моравско и Тимошко. Следъ 1878 г. главните необходими ппп-
дукти сж доставяни отъ гр. Трънъ, която търговия се прекжена отъ новата граница (1920 г )'
минаваща презъ средата на с. Стрезимировци. Надъ 1200 м. - область^^ около(Властна
ма добре запазени букови гори. Височината на некои буки е до 20 м., а има и по-виски.
Останалото е
„ - дд ливади (некои подводни-мочурливи пространства, които лаватъ сено въ
изобилие. Между техъ е и „Ливагье“ - включващо въ себе си неколко ливада прочуто
по своята ледено-студена вода (Църни-изворъ) ниви и пасбища. ’ Р У
Климатътъ е суровъ. Дълги студени зими, кратко и
често сж изложени на силни ветрове, горещо лето. Местата надъ 1250 м.
Относно старините въ този край
— почти не се намиратъ. Старите църкви, останали
тукъ-таме, сж били разрушени отъ
- населението, неподозиращо историческите ценности
* л,
,
включени ВЪ техните фрески, и били заменени съ нови. Има само делви (връчви) тухли’
латински пари, стени (зидане), за които се предполага да сж отъ латинско впеме Въ
тази область има следи отъ мини (каменовжглени и медни), използувани у византийско
време.
^^?АЛЯ +364 Разположен° въ пазвите на пл. Равна-Шиба - твърде живо­
писна местность, между вековни и почти девствени букови гори, прошарени
отъ
тучни планински ливади и малко (недостатъчна) орна площь. Селището въ от-
Стяпя п+Ъ обикновенигЬ планински села, е събрано на едно место, между ручеите-
Стара-река и Свинска река, които извиратъ отъ казаната планина и които обоа-
зуватъ Палюшка река. Последната по-долу приема Микуличка река въ с Костпо
ТГпаляТот: пГГ ПоТ™ Гла“"ЪПРИТ0КЪ "а Ер“а Сегашното^м-Ьсто
О0оъ 1 ?пг°д- п°-Рано то е било около единъ километъръ по-долу —
йсГп^са“^»^ ДеТ° “ ИбИРаТЪ СТара‘р4ка " Свинска рЪа.^Гова

отъ 8] 2^анД|“тврътъ ”св- Богородица“. Има надписъ, който говори за сжществуванетому
отъ818г. Не се знае обаче, дали той не е сжществувалъ и по-рано, и огькога именно
?еокуванЧеетНоИеи УКЪ Ще Д" 6 фЗКТа’ 46 Д° Не МН0Г0 0Тдавна е било бранено за жени
да?а на шнягтппя р°СЛедно време жеНски Добитъкъ не е билъ допусканъ въ огра­
дата на манастира. Сжщо въ връзка съ това е и факта, че гробищата на селото сж

86