Page 86 - trnski_kraj

■III те
м
а'«|
.... ‘ ■&Ж' зЯг
■:
•■ ч‘ уе: •' *
1 ■V. ь Л\,.:„■$. ;
I И 8. • вцр
' 4? ' V *» ; 'УГ
4 |Н
Р?
» ' 5-..• «* 4 -V
(МК ® л% *г.~ ■ Г;^ Ша*
е т -У 1
..- Д 1 ЩРР
■ ■ у ;*••.. «•’- • Ш «ма
',*
'.'€1 * •
§§4€Р«
V* ■
, »« &
* •*№ ;;■
■
I %. ндЗз |*
У&»
$ « .кш1
I
'"Г ^
йз $3*н*$цз1«
ШРШз! !ШЯп
-ффШ&М' '> ЗНП
■ • ;.-'
•'.'I чя*’ НН| 1
. 1?^'' ■' ■ *’*• ■
■: щ :1
' ,д
шл КЕЕ&:'М« -.-2 д ■
ша&..Д
с. Звонци
Село Звонци, като економинески и духовенъ центъръ за Дерекула
Отъ Димитьръ Неновъ
С. Звонци (ж. 460). Село Звонци е разположено с. и. отъ Трънъ въ планинската Дере-
колена котловина, отъ двете страни на р. Ерма. То е едно отъ първите села на
Дерекола, по своето економическо, просв-Ьтно и историческо значение. Заобиколено еоть
всички страни съ висока планинска верига. На изтокъ отъ него се издига връхъ 1 ребенъ, на
западъ — Църни-връхъ, на югъ—връхъ Руй, а на северъ - прочутата Влашка планина. Тази
величествена природна картина се допълва отъ р. Блатащница, която прорязва селото,
минава презъ Звонското ждрело, стремглаво се спуща къмъ Одоровския манастиръ и
настигайки р. Ерма, влива се въ нея. Въ тази планинска котловина добре е застжпено
скотовъдството, което съставлява и главниятъ поминъкъ на местното население. И днесъ
старите хора разказватъ, че още въ турско времо сж идвали търгогци отъ много дале­
чни крайща на Отоманската империя, за да купуватъ отъ тукъ добре отгледания пла­
нински добитъкъ.
Освенъ скотовъдството, доста отъ жителите сж се занимавали и съ търговия, за която
още сжществува предание, че селото е имало голЪмъ икономически успТхъ, благодарение
на своите 70 бакалници, задоволяващи нуждите на целия Дереколъ. Земеделието е
слабо.
Природните богатства, състоящи се отъ вековни гори, каменовъглени залежи, разни
руди, златни находища и др., не сж редкости за сколностьта. Но своята популярностъ
селото дължи на минералната си баня, датираща още отъ римско време; за нейното
сжществуване е имало предание, споредъ което тукъ сж идвали да се лекуватъ
не само отъ трънския край, но и отъ далечни селища. Въ с. Звонци сж летували
римски военачалници и аристократи. До 1900 г. населението използувало лековитата вода
при самия изворъ и на открито. Отъ тогава народниятъ учитель Дилберовъ се заелъ да
проучи преданието, като започналъ и разкопки близо до извора, които се увЬнчали съ
успехъ Откритъ билъ басейнъ и то напълно запазенъ. Възтановената баня наново
започна да се използува масово отъ търсещите изцеление болни хора, а така сжщо и
отъ селяните. Тукъ е минавалъ главенъ пжть отъ Римъ за източните предели на про-

89