Page 85 - trnski_kraj

" тГс.яабГЖИМЪ аристократизмъ- 6ъ културно и обществено отношение е дър-
жало по-т-Ьсна връзка съ с. Кострошовци и с. Паля. Поминъкътъ изобщо има
сжщит-Ь харакгерности, както ония за останалите села въ тоя край. Тукъ имаме един­
ствената фабрика на керемиди, наподобаващи марсилските, но сж гладки и се наре-
ждатъ по подобие на люспите на шарана. Р

---"Г б„^ГрГГ«7сГ^7= която е
толкова
“Р-Г : С0ЧНН И 0бширни пасбш,а> които> обаче- не сж послужили за развиване съотве-
ното скотовъдство, защото сж попаднали твърде рано въ ржцегЬ на спахии (феодали
турци, които сами сж живели далечъ отъ тукъ (въ Цариградъ и другаде) а по късно
род дени на търговци съ добитъкъ — за огояване на последния. Така най-голТмото
такова пасбище съ размТръ около 15,000 декари, наричано (до 1920 г.) ^Шойлина
нина (на името на притежателите му-братя Шойлеви отъ с. Вуканъ, Трънско) пла-
е отку-
пено отъ околното население едвамъ следъ новата сръбска граница отъ 1920 г.'
Поминъкътъ на населението е твърде мжченъ. Поради това, голТма частъ отъ него се е
изселила въ турско време изъ Моравската равнина, а следъ освобождението — изт
останалата часть на България. Населението има напълно еднакви черти въ характера си
“ Н3 °К0ЛНИ1”Ь села' И тукъ имаме ведите отъ просветните огнища изъ далечни-
времена каквито сж манастирите: въ местностьта „Цветковъ гробъ“ се намира
неотдавна възтановеното манастирче „св. Архангелъ летни“,
А големите родове : Цвеи-
ни, Долномахленци и др., говорятъ за будносгьта изобщо на това население.
С. Драйнци (452 ж.), Тръгнешъ ли отъ с. Клисура къмъ
с. Стрезимировци по равното
шосе, извиващо се като змия край р. Ерма, едновременно
изпитвашъ копнежъ по
китните чукари и долини и доволство отъ песеньта на планинските реки и
потоци, влени въ р. Ерма, която песенъ заглъхва въ дълбоката прохлада на буките Въ
лево, отъ Ерма, на разтояние 5 — 6 клм. отъ Клисура, въ полите на Власинската
пла-
нина (наричана огь местното население Драйнска пл.) се намира с. Драйнци съ повече
негЛ/0МКИНСТВа‘ М“т15 дъРвета> спретнатите кжщи, градините, минаващата презъ
него река и тракането на близкото воденично колело, тази картина галеща Р
съ наслада
сърдцето, съперничи на много курортни кжтчета. Погледътъ ненаситно се носи презъ лива­
ди, ниви съ натежали по тфхъ класове, люлеещи се отъ планинския ветрецъ. То е про-
чуто по своето овощарство, особено съ своите големи и сочни ябълки и круши. Има
свое училище, а се ползува отъ Клисурската община и църква. Надъ селото, до самата
Власинска (Драйнска) планина се намира местностьта Валози“.
Въ с. з.

ни
и копаятъ пари и злато.
С. Грознатовци (309 ж.1). На с.-з. отъ с. Драйнци, на около
два клм. отъ него, задъ
рида Бучица, е разположено с. Грознатовци. Състои се отъ две
махали: Рашина —
презъ нея минава река, и Букова — покрай долина въ която сжщо протича река Двете
реки се съединяватъ подъ махалата и така се вливатъ въ р. Ерма, близо до с. Стрези-
мировци. Задъ него се издига единъ отъ най-важните върхове на Власинска пл. - Вър-
гопь (1622 м.), презъ когото е минавала старата сръбска граница отъ 1878_1920 г
Той е голъ връхъ, покритъ съ пасбища, а по скатовете си има букови гори, прошарени
съ ливади. Въ него се намиратъ извори, чиято студенина може да се сравнява само съ
тази на Църни-изворъ у Власинската равнина (местностьта Ливагье). Това село е известно
съ своите големи (два вида) боровинки. Застжпено е овощарството. Неговите орехи сж
едни отъ най-хубавите, може би, въ цела България.
»и0а0„СнТпГ1ОДп',НЯ.С“еНИе10’ КаКТ° ш села, е будно, трудолюбиво и
скромно. До 1920 г. е имало повече отъ 65 домакинства
съ население 352.2)
■*) Тази статистика е взета отъ сръбската за преброяването населението,
презъ 1927 год. извършено
2) Споредъ преброяването отъ 31 декемврий 1910 год.

88