Page 226 - zapadni_pokrainini
P. 226
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
жава да съществува. По този начин регионът придобива своя отличаваща
го специфика.
Започналото в края на 1931 г. "затопляне" в отношенията между
България и Югославия сваля въпросът за съдбата на Западните покрай
нини от дневния ред на двустранните разговори. За това спомага и неп
рекъснато засилващият се процес на ликвидация на двувластните имоти.
Съгласявайки се на този акт, българската държава загубва естествения си
съюзник в борбата за отстояване българщината в района. Цели села
обезлюдяват, тъй като населението им използва възможността да емиг
рира в България. По този начин за години напред българските правителс
тва сякаш се примиряват със загубването на Западните покрайнини.
Постепенно от обхвата на понятието "Западни покрайнини" отпада
регионът на Кулско. Това се извършва по ред причини. На първо място,
става дума за 8 селища - 1 във Видинско и 7 в Кулско. По тази причина
българските правителства насочват погледа си предимно към Цариброд-
ско и Босилеградско. Към това се прибавя и обстоятелството, че дейност
сред бежанците от този район почти не се забелязва. От своя страна,
възникналата в средата на 20-те години нелегална организация "Въртоп"
(ВЗРО), развива своята дейност предимно в районите на Царибродско,
Трънско и Босилеградско. На север нейни действия не са регистрирани.
След един сравнително кратък период от време, когато Западните
покрайнини се връщат за известно време в България (1941-1944 г.) въп
росът за съдбата на българите, останали в пределите на съседна Югосла
вия, излиза отново на дневен ред в двустранните българо-югославски
отношения чак през лятото на 1947 г. На проведените на най-високо рав
нище разговори в Блед (27 юли-3 август 1947 г.) по време на разглежда
нето на македонския въпрос се разисква и статута на Западните покрай
нини. За пръв и последен път в официални двустранни преговори се из
ползва името "Западни български покрайнини" като конкретно наимено
вание на българските земи, присъединени към Югославия след Първата
световна война. В точка 4 на постигнатото на 1 август 1947 г. Споразуме
ние е записано: "Двете правителства се споразумяват върху това, че обе
динението на македонския край с Македонската народна република ще
стане въз основа на бъдещия съюзен договор между Федеративна на
родна република Югославия и Народна република България и едновре
менно с възвръщането на Западните български покрайнини към Бълга
рия"676. Разбира се, тази постигната договореност не представлява някак
во разрешение на българския национален въпрос. Напротив, той придо
676 ЦПА, ф. 146, ОП. 5, а.е. 490.
222

