Page 223 - zapadni_pokrainini

Заключение

В целия период от развитието на България след Първата световна
война българската външна политика се съсредоточава върху желанието
за мирна ревизия на Ньойския договор. В това унизително положение я
поставя както статутът й на победена държава, така и клаузите на нало­
жения й "мирен" договор. Озовала се в обръча на пълна външнополити­
ческа изолация, България е принудена да води предпазлива външна по­
литика. Целта е постигане на разбирателство с правителствата на заоби­
калящите я държави, за да може в крайна сметка страната да излезе от
сянката на съществуващото подозрение и недоверие. Тази задача се
превръща във водещо начало както за правителството на БЗНС така и на
Демократическия сговор, независимо от тяхната различна политическа
физиономия. Анализът на тяхната политика, както и на създалата се на
Балканите ситуация налага няколко извода:
1. В периода след Първата световна война обстановката в Югоиз­
точна Европа остава напрегната и взривоопасна. Заложените в Париж
противоречия между отделните балкански страни все повече се изост­
рят. Много от проблемите отчаяно крещят да бъдат разрешени. Поетият
от българската страна курс към подобряване на отношенията със съседна
Югославия не среща съмишленици в лицето на нейните управници. След
Първата световна война във външната политика на Белград се забелязват
няколко съществени момента. На първо място, това е урегулирането на
отношенията с Италия, която се превръща в най-големия югославски съ­
перник в Средиземноморието. По отношение на Балканите първосте­
пенна задача е извоюване на югославски излаз на беломорското крайб­
режие. Той се разглежда като компенсаторна мярка за неуспеха й да
властва в Средиземноморския басейн. В този смисъл за югославските
правителства проблемите с България не представляват някакъв същест­
вен въпрос. Спрямо нея те демонстрират единствено правото на по-
силния, което макар и недостойно остава и занапред водещо в техните
действия.
С присъединяването на част от западните български земи, след
1833 и 1878 г., тогавашна Сърбия придобива едно, макар и незначително
по своя обем териториално увеличение. С това обаче се поставя начало­
то на последвалите серия от опити за откъсване на нови български земи.
Тази практика се засилва още повече, след като става ясно, че Белград

остава ненаказан за деянията си в тази насока. Не е за пренебрегване
фактът, че посредством своите експанзионистични стремежи, много от
които получили своята реализация, Белград се стреми да покаже превъз­

219