Page 224 - zapadni_pokrainini
P. 224
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
ходството на Сърбия над българската държава. Това особено проличава
след започнатата от Сърбия Сръбско-българска война (1885), по време на
която българският войник с достойнство защитава националния си суве
ренитет и току-що осъществилото се съединение на Княжество България
с Източна Румелия - първа крачка към обединяване на несправедливо
разпокъсаните български земи.
2. Анексирането на нови български територии след 6 ноември 1920
г. е продължение на дотогавашните стремежи на Белград и сигурен по
казател за нарасналото им значение за КСХС. Поражението нанесено й в
1885 г. показва, че младата българска държава се издига като опасен
конкурент, който все по-смело започва да предявява своите претенции
за активна намеса в балканската политика. За това говори и фактът за
провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., както и подго
товката и провеждането на първата балканска война (1912-1913), където
ясно проличава значителната сила на българската армия. По този начин
става ясен смисълът на исканата от Югославия и осъществена по-късно
нова "стратегическа граница" с България. Югославската армия си осигу
рява важни военни пунктове, които служат за поддържане на постоянна
заплаха над българската столица.
3. Към всичко това се прибавят и новопоявилите се икономически
интереси. Завзетите от Югославия западни български земи сами по себе
си не носят някакъв значителен стопански потенциал, но те представля
ват една опорна точка, от която белградското правителство по-стабилно
може да пази своето влияние и хегемония в Македония, а оттам и към
проектирания бъдещ излаз на Бяло море. Немаловажен е и фактът, че
оттук минава жп линията за Западна Европа. Тук се намират и камено
въглените мини при с. Моинци, Мъзгош, Станинци и Голеш. По този на
чин Югославия получава възможността непрекъснато да държи в напре
жение българското правителство не само с непосредствената угроза от
близостта си до българската столица, но и до важните за българската
икономика мини при Перник.
4. Проблемът за Западните покрайнини се превръща в един от най-
парливите в българо- югославските отношения. В него се преплитат ин
тереси както от национален, така и от политически характер. Десетилетия
наред, заедно с македонския въпрос той е в основата на многото проти
воречия между двете заинтересовани страни - България и Югославия. Но
докато България търси неговото разрешаване в светлината на цялостното
решение на българския национален въпрос, то Югославия поставя разг
леждането му в контекста на удовлетворяване амбициите си за ново те
риториално разширение на изток и югоизток и постигане на пълна хеге
мония на Балканите.
220

