Page 224 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ходството на Сърбия над българската държава. Това особено проличава
след започнатата от Сърбия Сръбско-българска война (1885), по време на
която българският войник с достойнство защитава националния си суве­
ренитет и току-що осъществилото се съединение на Княжество България
с Източна Румелия - първа крачка към обединяване на несправедливо
разпокъсаните български земи.
2. Анексирането на нови български територии след 6 ноември 1920
г. е продължение на дотогавашните стремежи на Белград и сигурен по­
казател за нарасналото им значение за КСХС. Поражението нанесено й в
1885 г. показва, че младата българска държава се издига като опасен
конкурент, който все по-смело започва да предявява своите претенции
за активна намеса в балканската политика. За това говори и фактът за
провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., както и подго­
товката и провеждането на първата балканска война (1912-1913), където
ясно проличава значителната сила на българската армия. По този начин
става ясен смисълът на исканата от Югославия и осъществена по-късно
нова "стратегическа граница" с България. Югославската армия си осигу­
рява важни военни пунктове, които служат за поддържане на постоянна
заплаха над българската столица.
3. Към всичко това се прибавят и новопоявилите се икономически
интереси. Завзетите от Югославия западни български земи сами по себе
си не носят някакъв значителен стопански потенциал, но те представля­
ват една опорна точка, от която белградското правителство по-стабилно
може да пази своето влияние и хегемония в Македония, а оттам и към
проектирания бъдещ излаз на Бяло море. Немаловажен е и фактът, че
оттук минава жп линията за Западна Европа. Тук се намират и камено­
въглените мини при с. Моинци, Мъзгош, Станинци и Голеш. По този на­
чин Югославия получава възможността непрекъснато да държи в напре­
жение българското правителство не само с непосредствената угроза от
близостта си до българската столица, но и до важните за българската
икономика мини при Перник.
4. Проблемът за Западните покрайнини се превръща в един от най-
парливите в българо- югославските отношения. В него се преплитат ин­
тереси както от национален, така и от политически характер. Десетилетия
наред, заедно с македонския въпрос той е в основата на многото проти­
воречия между двете заинтересовани страни - България и Югославия. Но
докато България търси неговото разрешаване в светлината на цялостното
решение на българския национален въпрос, то Югославия поставя разг­
леждането му в контекста на удовлетворяване амбициите си за ново те­
риториално разширение на изток и югоизток и постигане на пълна хеге­
мония на Балканите.

220