Page 227 - zapadni_pokrainini

Заключение

бива нови измерения. Преотстъпването на едни земи - в случая Пиринска
Македония, за сметка на други, не би могло да бъде справедливо раз­
решение на наболелите проблеми, обтягащи двустранните българо-
югославски отношения години наред. А и последвалите събития много
скоро нагледно показват неефективността на подобни споразумения677.
Дълги години наред българските управляващи среди като че ли
забравят, че отвъд западната граница на България съществуват земи, на­
селени с компактни маси българско население. Едва в последните годи­
ни отново започна да се говори за тях. Но щетите са налице. По данни от
извършеното през 1961 г. в Югославия преброяване в Западните покрай­
нини е имало 63 000 българи. Десет години по-късно те са 38 000 души, а
през 1991 г. са само 25 000 души. В Царибродско, където до 60-те години
населението е било почти изцяло запазено българско, днес за българи се
самоопределят само 52 % от населението на града и региона. Въпреки
това българският дух си остава буден. В тази насока спомагат и откритите
български културно-информационни центрове в Цариброд и Босилеград.
Успоредно с това в България се възстанови Съюзът „Западни покрайни­
ни" като наследник на организацията от 20-те и 30-те години на XX в.. В
неговия устав се отбелязва, че той изразява интересите на „основните
дружества от Босилеградско, Царибродско и Трънско".
Въпросът за съдбата на българите в Западните покрайнини и днес
остава открит в двустранните отношения между двете съседни балкански
страни.

677 На 27.XI.1947 г. в Евскиноград се подписват два документа - "Договор за приятелство,
сътрудничество и взаимопомощ между Народна република България и Федеративна
народна република Югославия" и "Комюнике за решенията на конференциите между
българската и югославската правителствени делегации". Тук вече никъде не се споме­
нава името "Западни покрайнини", нито пък нещо за тяхната по-нататъшна съдба.

223