Page 225 - zapadni_pokrainini

Заключение

5. Неправомерно установената от Белград нова българо-
югославска граница е един абсурд. От България се откъсват територии,
принадлежали й векове наред, неоспорвани от никого, включително и
от Сърбия, до момента. Българските земи, завладени от Югославия, на
базата на договорите от 1878 и 1919 г. са част от общата географска, ет­
нографска и историческа карта на българската етническа общност. Едно
от обясненията за неприкрития югославски стремеж към тях е важното
геополитическо място, на което те се намират. От тук преминават значи­
ми транспортни коридори. Доводите от етнографски и исторически ха­
рактер, които белградските представители изтъкват пред всички между­
народни институции, се опровергават от самата действителност.
6. Българската страна неведнъж поставя въпросът за Западните
покрайнини в центъра на двустранните преговори с Югославия, но почти
винаги той остава в сянката на големия, вълнуващ и двете държави, ма­
кедонски проблем. По същество през цялото си управление Ал. Стамбо­
лийски се оказва в плен на идеята, че Белград доброволно ще се съгласи
да върне на България Цариброд и Босилеград. Това обаче си остава хи­
мера. Ето защо, периодът след 1920 г. носи характеристиката на едно
постепенно пълно икономическо и политическо присъединяване на За­
падните покрайнини към Югославия. Всички опити на земеделското пра­
вителство да гарантира малцинствените права на живеещото там българ­
ско население пропадат. В годините 1923-1931 въпросът за съдбата на
българското население в Западните покрайнини придобива все по-
голяма острота. Системно провежданата от Белград активна и нагла де-
национализаторска и асимилационна политика спрямо българския етнос
е непрекъснат повод за размяна на остри дипломатически ноти между
двете страни. Повод за това е и непрекъснатото затваряне на съвместна­
та граница едностранно от страна на югославските власти. Българската
дипломация използва всеки възможен случай въпросът да излезе извън
сянката на двустранните отношения и да стане достояние на междуна­
родната общественост.
7. В течение на едно десетилетие въпросът за Западните покрай­
нини непрекъснато ескалира. Макар формално да се постига известен
напредък в българо-югославските отношения - възстановяване на дип­
ломатическите връзки през 1920 г., подписването на Нишкото споразу­
мение през пролетта на 1923 г. и последвалата го нова двустранна среща
през есента на същата година, Пиротските спогодби от 1929-1930 г., бъл­
гарската външна политика не успява да разреши напълно нито един от
наслоилите се между двете страни проблеми. И всичко това става пора­
ди твърдолинейната антибългарска политика от страна на Белград. Въп­

реки това, българският дух в анексираните Западни покрайнини продъл­

221