Page 8 - zapadni_pokrainini

Няколко предварителни думи

1. Същност на проблема

Непосредствено след Първата световна война статуквото на стария

континент значително се променя. Българската държава изпада в тежка
външнополитическа ситуация. Наложената й изолация отстрана на вели­
ките сили и от заобикалящите я балкански страни, поставя България пред
нови изпитания. Всички опити за използване на някои от противоречията
между балканските й съседи и за извличане на максимална изгода от тях
пропадат. Изградената по идея на Франция система от съюзи, каквато е
Малката Антанта, често се изправят като непреодолима стена, възпре­
пятстват всякакви прояви на българската външна политика. Изпъкналите
след края на Първата световна война противоречия между България и
заобикалящите я балкански страни, най-вече Югославия1, допълнително
усложняват обстановката в Европейския югоизток. И когато, макар и бав­
но, останалите държави започват да се съвземат от ударите на войната,
десетилетия наред България остава в плен на тези последствия.
Важна особеност на българската външна политика в годините до и
по време на Първата световна война е убеждението, че лелеяното от де­
сетилетия национално обединение ще се осъществи с помощта на една
или друга държава от съществуващите към момента в Европа военно­
политически блокове. Скоро обаче това виждане се оказва химера. По
този начин изграждането на „новата" българска външнополитическа
стратегия в десетилетието след Първата световна война заема немало­
важно място в политическия и обществен живот на България. Мирният
договор от Ньой (27 ноември 1919 г.) донася на българската държава ре­
дица разочарования. В цялото си следвоенно развитие българските уп­
равници се виждат принудени непрекъснато да се съобразяват с негови­
те клаузи. Влязла във войната с едни подбуди и очаквания, излизайки
победена, България е принудена да изтърпи нови страдания. Територи­
алните постановления на договора (чл.27) утвърждават разпокъсването
на българската държава. Страната е разорена, озовала се в обръча на
международна изолация. Рухват надеждите за скорошно и благоприятно

В края на декември 1918 г. се създава триединното Кралство на сърби, хървати и сло­
венци (КСХС), в което ръководна роля играе Сърбия. Под това име то просъществува
до началото на 1929 г., когато се преименува на Кралство Югославия. В българската и
чуждата историческа литература е възприето името Югославия да се използва и за
периода 1918-1929 г., поради което в настоящото изследване ще се употребяват и
двете названия.
5