Page 9 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

решаване на българския национален въпрос. Ньойският договор се
превръща в своеобразен диктат. Демонстрира се правото на по-силния,
на победителя.

Предлаганият труд, посветен на въпроса за Западните покрайнини в
двустранните българо-югославски отношения за периода 1919-1931 г., е
част от голямата тема за българския национален въпрос, за българите ос­
танали извън пределите на своята родина. За този сравнително кратък от­
рязък от време развитието на двустранните контакти се озовава в центъра
на сложен и многоаспектен процес. Към съществуващите от години ярки
противоречия по македонския въпрос се прибавят нови, изграждащи за­
напред непреодолими стени между двата съседни народа. И макар че
процесът води своето начало още от 30-те години на XIX в., то в десетиле­
тието след Първата световна война той изкристализира в нова светлина.
На 6 ноември 1920 г., без да получи официално разрешение, Белград
пристъпва към самоволното налагане на чл.27 от Ньойския мирен договор.
Югославски въоръжени подразделения привеждат в изпълнение решени­
ето на своето правителство и анексират западните български територии.
В известна степен за българската дипломация въпросът за Запад­
ните покрайнини се поставя като не толкова важен, в сравнение с оста­
налите части на българския национален въпрос - македонския, добру­
джанския и тракийския. Това се предопределя от обстоятелството, че се
говори за сравнително малка по обем площ. От значение е и фактът, че
този проблем изниква в момент, когато България се намира в изключи­
телно тежко състояние. Приемането й за член на новата международна
организация - Общество на народите (ОН), извършено в последните дни
на 1920 г., не променя по същество положението й, тъй като тази органи­
зация е създадена главно като институция на победителите. Но посте­
пенно въпросът за Западните покрайнини се очертава като един от най-
заплетените и трудни за разрешаване. В българо-югославските отноше­
ния той се нарежда непосредствено до най-парливия — македонския, и
макар не така често и ярко, неговото присъствие става все по-осезаемо.

Понятието „Западни покрайнини", използвано като наименование
за окупираните от Югославия през 1920 г. български земи, е сравнително
ново. То възниква в началото на 20-те години на XX в. и постепенно се ут­
върждава и налага най-вече чрез страниците на българския печат. До то­
зи момент при названието на регионите по западната българска граница
се използват различни определения - районът на Босилеградско се
включва в т.нар. Кюстендилско краище, Трънско влиза в областта, извес­
тна още с името Знеполе, Цариброд и региона около него са части от

6