Page 11 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

югославски отношения в периода след Първата световна война. Акцентът
се поставя най-вече към неговото отражение върху вътрешното развитие
на българската държава. В тази връзка интерес за историческата наука би
представлявало проучването на въпроса в неговия цялостен аспект, като
неделима част от общия български национален въпрос - какъвто той безс­
порно е. От друга страна липсата на достатъчно изследвания и публикации
върху значимостта на проблема често води до изпадане в известни заблу­
ди и неясноти. Това довежда в съществуващите частични разработки сил­
на поляризация в мненията. Така например Методи Петров в своя труд,
посветен на националноосвободителното движение в Западните покрай­
нини в периода 1919-1934 г., заключава, че прокараната през 1920 г. ед­
ностранно от страна на Югославия нова българо-югославска граница се
извършва „по един безподобен и антихуманен начин", в противовес с
всички правни и етични норми.2 Като контратеза на това становище е лан­
сираното в югославската историопис мнение, че Югославия била в правото
си на 6 ноември 1920 г. да анексира западните български земи, в които
възникналата вследствие от този акт сред местното българско население
бежанска вълна е една добре режисирана от София психоза.3 Подобно
разбиране, непочиващо на историческата правда може просто да се ока­
честви с термина - политика. В този аспект настоящата работа е пръв сери­
озен опит въпросът да се разгледа в неговия цялостен вид, от ъгъла на
двустранните дипломатически българо-югославски отношения за един
сравнително кратък, но същевременно съществен за проблема период -
от 1919 до 1931 г. Акцентът е поставен върху следните проблеми:
- възникване и същност на въпроса. Предистория, място и отраже­
ние в следвоенното развитие на България и Югославия;
- отношение на официалните български и югославски власти през
периода 1919-1931 г. към съдбата на Западните покрайнини. Открояване
на различните етапи, през които преминава развитието на въпроса за За­
падните покрайнини в двустранните отношения;
- отражение на събитията от международен характер, дали отпеча­
тък върху развитието на отношенията между България и Югославия.
В хронологично отношение настоящето изследване спира внимани­
ето върху един сравнително кратък период от време - от 1919 г. до 1931 г.
Периодизацията, която е условна по своята същност, е направена въз ос­
нова на конкретни исторически събития. Между тях изпъкват две: 27 но­
ември 1919 г., когато с Ньойския мирен договор се регламентира терито­

Петров, М. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини (1919-
1934). -С., 1995.
3 ЗлатковиЬ, Сб., Цв. Васев, Г. ВидоновиЬ. Димитровград 1877-1945. -Београд, 1989.

8