Page 13 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

пряко с разглеждания въпрос - участници в Парижката мирна конферен­
ция (1919 г.), те стават съавтори на изработения и наложен на България
Ньойски „мирен" договор, предопределил за десетилетия наред съдбата
на не едно поколение българи. До тях се нареждат мемоарите на друг
участник в работата на конференцията в Париж - Харолд Никълсън, които
дават информация за обстановката и настроенията при изработването на
българския мирен договор.6
Ценен документален източник за пребиваването и работата на бъл­
гарската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.) представ­
ляват запазените спомени на Константин Муравиев: „Договорът за мир в
Ньой".7 Не по-малък интерес предизвиква дневникът на участника в бъл­
гарската делегация в Париж - Михаил Сарафов. Той, заедно с останалите
членове на българската делегация, е сред първите научили решението за
откъсването на западните български предели и предаването им във вла­
дение на съседна Югославия.8 Тези два документални източника са единс­
твените, публикувани досега. Подчертан интерес предизвиква непознатият
на широката общественост официален „Дневник на българската делегация
на конференцията за мир в Париж 1919 г.", запазен в архива на Министер­
ството на външните работи. Воден от началника на секретариата на бъл­
гарската делегация Димитър Станчов, той съдържа подробни бележки за
всеки един ден от дейността на българските делегати, а също така и копия
от всички изпратени и получени от българската делегация документи.

Като мащабно по своя обхват и съдържание се отличава изследва­
нето на акад. Христо Христов - „България. Балканите и мирът 1919 г.". В
него се предлага цялостен и многоаспектен прочит на българската проб­
лематика в контекста на международните отношения непосредствено
преди и по време на Парижката мирна конференция от 1919 г. Засегнат е
въпросът за предрешеното отстъпване на Западните покрайнини и Стру-
мишко на Югославия.9

Въпросите на следвоенната външна политика, провеждана от
югославските правителства спрямо България, са намерили отражение и в
трудовете на някои от югославските историци. Това са монографиите на

Никольсон, Г. Как делался мир в 1919. -М., 1945.
Муравиев, К. Договорът за мир в Ньой. -С., 1992.; Събития и хора. Спомени. Под ре­
дакцията на Илчо Димитров. -С., 1992.
Дневникът на Михаил Сарафов за сключване на мирния договор в Ньой през 1919 г. -
подготвен и издаден с обяснителни бележки отХр. Христов и К. Сарафов. // ИИБИ, кн.
3-4, с. 314-365, 1951.
Христов, Хр. България, Балканите и мирът 1919 г. -С., 1984.

10