Page 10 - zapadni_pokrainini
P. 10
Няколко предварителни думи
Горното Понишавие и Пиротско. След като Югославия анексира тези зе
ми, се появява необходимостта от едно ново - общо наименование. По
този начин те се оприличават със земите в Македония, Тракия и Добру
джа, отнети от България след Балканските войни. Така се ражда и името,
с което от тук нататък стават известни — „Западни покрайнини", често до
пълвано с определението „български". Названието „Западни покрайни
ни" в неговия нов политико-географски смисъл се използва само от бе
жанците от този район и в публикациите на страниците на българския
периодичен печат. Случаите, в които официалните български власти го
употребяват са изключително редки и то само, когато са осъществявани
контакти между отделни държавни институции и създадената през
1924 г. организация на бежанците от Западните покрайнини. На между
народните конференции, както и в дипломатическата кореспонденция,
ставайки дума за анексираните земи, българската страна най-често из
ползва понятието „погранични райони". Това особено ясно проличава по
време на двустранните преговори и преписки с Югославия за периода
1920-1931 г. В настоящето изследване не се внася нов смисъл в използ
ваното понятие „Западни покрайнини". То се разбира като географско
определение на териториите по западната българска граница, в известен
момент получило политическа окраска.
2. Теоретична обосновка на проблема и мястото му
в историографията
Въпросът за положението и статута на Западните покрайнини в пре
делите на кралска Югославия досега не е изследван напълно от българска
та и югославската историография. В известна степен това се дължи и на
факта, че все още трудно се отделя този въпрос от големия македонски
въпрос. И въпреки че в много отношения те са сходни, поотделно всеки
един се развива по собствен път, диктуван от спецификата на развитие на
отделните региони. Този факт сам по себе си провокира значимия научен
интерес към проблемите, породени от външнополитическите ходове на
България и Югославия, с акцент върху отношението и на двете страни
спрямо Западните покрайнини. Спецификата на въпроса се допълва и от
обстоятелството, че на сравнително неголяма по обхват територия се осъ
ществява преплитане на териториално-политически и военно-стратеги
чески интереси. Години наред съдбата на българите от Западните покрай
нини се игнорира по ред съображения, често от субективно естество. Едва
през последните години е налице повишен научен и обществен интерес
към съдбата на българите от региона. До момента въпросът е стоял в обсе
га на някои изследователи, но не и като част от двустранните българо-
7

