Page 146 - cirakat

Следобед, отвсякъде към малкото площадче започ­

наха да се стичат млади и стари. Хората се смесиха с
партизаните. Направи се митинг. Изви се дълго парти­

занско хоро. Някой се беше сетил и доведе циганите.
Заудря тъпана, разляха се медните звуци на флигорни
и кларнети. На покрива на общинската сграда се раз­

вяваше голямо червено знаме. Като по договор всички
бързаха да се закичат с нещо червено: жени и моми с
червени забрадки и боядисани блузи, а мъже и младежи
с червени ленти и петолъчки на шапките си. Децата
тичаха по улиците, махайки със знаменца и кърпички.

Иван се измъкна от тълпата, слезе на долната улица
и се упъти към къщата на Петкови. Портата беше от­
ворена. Той влезе и леко я затвори след себе си. На
прага на къщата срещна две жени.
- Донка в къщи ли е? - запита ги.
- Дома си е - отвърна едната от тях.
Чиракът тихо се покачи по стълбите, упъти се към
стаичката на Донка, отвори вратата и застана на прага.
Донка се надигна бавно и насочи пистолета към
Чирака и притисна спусъка.
Изстрел разтърси къщата на чорбаджията.
Иван се преви, лицето му се сгърчи, хвана се за
корема и падна на дъсчения под. С последни усилия
повдигна глава и срещна погледа на момичето.
- Мое къдрокосо момиченце, аз те обичам!... глава­
та му пак падна на пода.
Донка се съвзема. Вика лекар. След време Иван
оздравява.
След половин година правят сватба. Иван става
началник по селски въпроси в общината. Работилницата
на Петко става кооперация за занаятчийски услуги „Сво­
бода“. Върху фирмата личат петолъчка и изрисуван сърп
и чук и зъбчато колело.

146