Page 145 - cirakat

чорбаджи Петко грабна една от лопатите и като луд се
втурна срещу тях.
- Мамката ви комитска!... Мамката ви разбойниче­
ска!... - закрещя като побеснял чорбаджията.

Когато се приближи, преди да замахне с лопатата,
един партизанин го тресна по гръбнака с приклада на
пушката си. Чорбаджи Петко се занесе, сгромоляса край
един гроб и зари главата си в гъстата зелена трева,
която беше израстнала на гробището.

Писна Донка и се втурна към баща си. Няколко
мъже й препречиха пътя и я задържаха. Момичето се
бори известно време, дърпаше се, удряше ги и накрая
съвсем изнемощяло, падна на ръцете им. Две жени и
една нейна другарка я поеха и поведоха в къщи. Тук
момичето се примири и съвсем утихна. Влезе в стаичката

и седна на кревата.
- А сега ме оставете, благодаря ви! - спокойно се
обърна към жените Донка. - Добре ми е, и искам сама
да остана!
Жените се спогледаха и мълчаливо напуснаха ста­
ята.

- Комита!... Убиец!... Той за всичко е виновен! -
изсъска момичето. В каква заблуда съм живяла толкоз
години. Нима аз да се влюбя в един чирак, в едно диво
планинско куче, на което хляб му дадохме да не умре
от глад в планината• • •
Горещи вълни, все по-силно и по-силно напъваха

в гърдите й, запреливаха гърлото, гърдите, цялото тяло.
Насъбралата се ненавист в последно време се увеличи и
се превърна в жестока омраза към чирака. Понесе я
необикновена стихия и ярост.

- Ще дойде мръсникът, ще дойде убиецът! • • •
Сърцето й биеше някак зле, слепоочниците горяха,
по цялото си тяло усещаше тръпки.

- Отмъщение, отмъщение за милата майка, за вуй­

чо, за всички! - решително изговори Донка. - Мъртвите
само това го очакват от мене! • • •
От тези мисли, като че ли усети в душата си из­

вестна лекота и твърдата решителност я овладя напълно.
Тя се отдръпна от прозореца и упъти към килера, където
беше скрила пистолета на вуйчо си Ефтим.

145