Page 143 - cirakat

дира „Внимавайте, другари!... Пазете се другари, пома­

гайте си!“...
В писмото, което изпрати по горския, Иван по­

дробно осведомяваше командира на отряда и Кондев за
всички събития в Босилеградско. Казваше им и за убий­

ството на Ефтим. Съобщаваше им, че това е задача, която
сам си е възложил и която не е изпълнил до края, а
това е ликвидацията и на полицейския началник. „В
отряда се завръщам когато изпълня до края задачата си“
- пишеше им Чиракът.
Успя да се свърже с някои хора, приятели, които
чрез баба Грозданка му съобщаваха за всички постъпки
на началника и за всяко негово движение. Една нощ
маскиран и облечен в стара войнишка униформа се при­
ближи чак до долните къщи на Добридол, рискувайки
да бъде открит. Копнееше от желанието да се приближи
до къщата на Петкови, Донка да види.
- Ти при себе ли си бре, синко?! Ум нямаш! - скара
му се баба Грозданка. - Полицаите и агентите постоянно
се въртят около Петковата къща. Те само това и чакат,
сам да им се тикнеш в ръцете.
- Още малко, още съвсем малко, майчице! Техният
край се наближава, те са в предсмъртен стон, те из­
дъхват!...
- Да, но знаеш ли, че раненият звяр е най-опасен?
- Зная, всичко зная, само ти не се безспокой!...

• # *

Само за една нощ Тринадести полк се изтегли, на­

пусна градчето. Не остана нито един войник. След тях
настъпи необичайно мъртвило, пустота и тишина. Хора­
та не излизаха от къщите си, а между своите си шушу­

каха, че войната се свършва, че се очаква всеки ден
партизаните да влезат в града. Това като че ли и поли­

цаите го очакваха и все по-рядко и по-рядко се движеха
по улиците.

Един следобед у Петкови дойде началникът. Това
не изненада хазяите, защото в последно време той беше
често техен гост. Обаче по държанието му, по загриже­
ността му веднага предположиха, че нещо пак се е слу­
чило.

143