Page 142 - cirakat

дни той и горският престояха в Извор, при баба Гроздан-
ка. От бабичката узнаха, че Славка учителката била
арестувана и още същия ден закарана за Кюстендил,
докато баба Севетка утряпал с юмрук началникът на
полицията. Три дни тялото на нещастната бабичка
стояло в къщата, защото никой не посмял да влезе
вътре. Едвам на четвъртия ден двама старци се осмелили,
влезли вътре, изнели я и заедно с още няколко мъже
я занели на гробищата. Баба Грозданка също ги осведоми,
че пуснали булката на горския и тя заминала за Назърица,
обаче него, горския, търсят навсякъде.
- Иване, синко, две важни неща имам да ти кажа!
- Казвай, майчице, казвай, ти нали видя, че аз от
Бояна нищо не крия? - рече Иван като предположи,
че бабичката се стеснява от Боян.
- Черният Крум завчера се завърнал от Горна Люба-
та и знаеш ли какво ми разправя? - бабичката го по­
гледна, па продължи; - Партизани слизали в Дукат и
Мусул, може да са тия, от твоя отряд?
Иван скочи от кревата, на който седеше и прегърна
бабичката.
- Те са!... Те са, майчице! - извика от радост.

- Не ме стягай, че ще пукна, ще умра, а още една
важна работа трябва да ти кажа!
Чиракът я освободи и се отдръпна малко назад.

- Слушай, - строго заговори баба Грозданка, - тоя
Крум изглежда знае къде си, че си тука при мене! Аз
нищо не съм му казала, ама завчера като се срещнах с
него това го заключих. Сигурна съм!...

- Знае, знае, майчице! И ако знае, той е наш и ти
не се безпокой - утешително рече Чиракът.

Още същата вечер горският тръгна към Дукат и
Мусул. Иван му даде своята матроска, партизанската
шапка и едно дълго писмо за командира и Кондев.
Обясни му как да се свърже с отряда и му каза лозунга,
който знаеха .тримата другари от Македония. Да, ло­

зунга знаеше и покойния му приятел Ацо. Чиракът спря
и втренчи, не трепвайки погледа си в стената.
- Какво ти стана? - запита го бабичката.

- Нищо, нищо, майчице!
Иван изпрати горския чак до изворчето под дебела­

та бука. На раздяла неволно си спомни думите на коман-

142