Page 141 - cirakat

Чирака. „Кой знае откъде ще изпъкне тоя комита и кого
ще убие? Той от земята излиза, от небето слита!“ - го­

вореха помежду си.
По околните села се разпиляха полицаи и агенти.
Блокираха пътища и селски сокаци, претърсваха къщи,
плевни, кошари... Много невинни хора арестуваха. Но
Чирака не намериха и пак се понесоха всевъзможни-
приказки, измислици и налучквания.
На другия ден преди обед агентите натовариха
сандъка с тялото на Ефтим в една лека кола, а в друга
седнаха булката и синът му Стефчо и се проточиха по
шосето към Кюстендил. И стрина Неда искаше да иде с
тях, да изпрати брата си до вечното му пребивалище,
обаче за нея не се намери място. Тя престана да плаче и
дълго седя на кревата с дъщеря си, без думичка да
продума. Вечерта Петко се приближи до нея, съжали-
телно я погледна и рече:
- Хайде, сложи нещо в устата, цял ден трохичка не
си хапнала.

- Яж, ако ти се яде! - викна хазяйката. - Ти си
виновен за всичко!
Чорбаджи Петко завъртя с глава, отиде до прозоре­
ца, стоя малко, а после, като че ли се сети за нещо, из­

лезе от стаята. На външната порта все още стоеха двама
агенти и гледаха към улицата. Те не го видяха и чор­
баджията, който се страхуваше от тях, завъртя към ко­
шарите, като едвам сега се сети, че трябва да нахра­
ни и нопои добитъка. Минавайки край стаичката на чи­

раците, неочаквано се стресе, студена пот ороси челото
му и той затрепери. Спря се, погледна към малкото
прозорче и като че ли дявол видя хукна към плевнята.
„Та как се случи всичко това?... Защо се случи?“ - запита
се целият настръхнал от страх. - „Какво сгреших на бога,
та комити и разбойници да храня толкоз време, в къщата
ми да живеят и гроб да ми копат?“...

10.

Само няколко дни след случката в къщата на горския
и срещата с Черния Крум на пътя край Млекоминската
долина, Иван успя да създаде връзка с отряда. Няколко

141