Page 144 - cirakat

Началникът ни добър ден не им рече.

- Заповядайте, седнете! - покани го Петко.
- Сега не е време за седене, бързам се! - загрижено
рече началникът. - Искрено да ви кажа съвестта не ми
позволи да ви оставя сами, самички без защита. При­
гответе се, утре с рейса тръгваме за Кюстендил!
- Ама защо? Шумкарите ли идват? - уплашено го
запита стрина Неда.
- Не питай и не дрънкай много! - пресече я чор­
баджи Петко. - Както каза началникът, да се приготвим!
Той най-добре знае тези работи, той иска да ни помогне...

- Море, ти не дрънкай - озъби се булката. - Ако
мене пита, то аз не мърдам от къщата си. Тука нека ме
убият, нека ме обесят... Тука да си умра!...
- Както си искате - рече началникът. - Рейсът тръ­

гва в осем сутринта и това е, може би, последното му
тръгване - обърна се и без да каже довиждане, напусна
къщата на Петкови.

- Кой те караше чираци комунисти да взимаш, раз­
бойници в къщата ми да довеждаш!?... - нападна мъжа
си стрина Неда, когато полицейският си отиде. - Не
давам се аз, жива няма да ги дочакам!... Сама ще се убия,
отрова ще изпия!... - влезе в другата стая и заключи
отвътре вратата.

Чорбаджи Петко напразно се извиняваше, молеше
я, преклиняше да отключи, да го пусне вътре. Дойде и
дъщерята им Донка. И тя моли майка си, чука на вратата,
но нищо не успя. Майка й мълчеше и нито думичка не
проговори.

На другия ден сутринта, понеже стрина Неда не
излизаше от стаята, чорбаджи Петко се уплаши и реши
насила да отвори вратата. Взе клещи и чук и счупи бра­
вата. Отвори вратата и влезе.

- Недо!... - изрева мъжът и просто се хвърли на
пода до мъртвото тяло на жена си.
Стрина Неда бе умряла. Сърцето й не издържало...
Насъбраха се около току-що изкопания гроб и пре­

ди попът да започне да чете молитви, внезапно хората
се смълчаха и всички се обърнаха към Рисовица.

Към гробището се приближаваше малка група пар­
тизани. Никой не се мръдна от мястото си. Внезапно

144