Page 5 - cirakat

ПЪРВА ЧАСТ

Дядото, тъй в селото наричаха седемдесетгоди­

шния старец, Стоян Гложенецът, който накуцваше с
левия си крак, живееше с внука си Иван съвсем на края
на селото в една долчинка, цялата обрастнала с акации.
Малката му, направена от няколко греди и пармаци
къщичка, покрита с ръжена слама, почти не се виждаше
и само през зимата димът, който лениво се извиваше
от долчинката към небето напомняше, че там някой
живее.
Тежки като камък бяха за Дядото годините след
злополуката, в която загинаха майката и бащата на Иван.
Понеже нямаха близки роднини, на стареца падна тежко­
то бреме да отхрани сирачето, внучето си Иван. А беше ве­
че Изнемощял, натрупали се годините, краката го не слу­

шаха, болки пробождаха кръстата му. Той мъкнеше дърва
от усоето, жънеше, месеше хляб, готвеше. Сега обаче ста­

на по-лесно. Иван завършваше четвърто отделение и
всички къщни работи знаеше. Дядото бе научил внучето
си да му помага дори в тежките селски работи, предназна­

чени само за възрастни хора. През тези бременни години
имаше часове, когато Иван четеше стари приказки или
хайдушки песни, а Дядото го слушаше и в гърдите му
ставаше топло. Сърцето му играеше като немирно яре.
Очите му се просълзяваха.

И този следобед, седнал на треските с опрени лакти
на дръвника, старецът слушаше поемата за Чавдар войво­

да, а когато Иван завърши, погледът му дълго остана
втренчен някъде в най-високата бука над Н. долина.

- Ей, бре, дядо, като изуча занаят в града и спечеля
пари - като че ли от сън го събудиха думите на Иван
- ще направя работилница долу, в средата на селото и
то голема работилница, убава. А ти ще седиш като кмет
и нищо няма да пипаш от работа. Пък доста си се
намъчил, цял живот.
Старецът се надигна, поглади с длан пръкналите
си бели вежди, които като че ли подпираха дебелите
бръчки на закоравелото чело, и нищо не каза. Мисълта, че

5