Page 8 - cirakat

затегна върху плещите си вълнената черга, с която и два­
мата се бяха покрили, притисна се до Дядото и се за­

гледа в побелелите му големи мустаци, по които като
диаманти блестяха дребни росни капчици.

- Тук, слънцето само час, най-много час и половина
го има. Цял ден е сенка и затова и сред пладне е сту­
дено... Пък и от водата студи.
- А, чорбаджията, казваш, има и работилница, и
дюкян? - неочаквано отклони разговора момчето, макар
че дядо му бе разказал подробно, че Петко, при когото
трябваше да учи занаят, има работилница, дюкян и че е
много богат, защото и имот имал.
- Има, има. Голема работилница и дюкян има. И
всичко има, та нали съм ти разказвал? А пък ти нема
сам да си. Петко има още чираци и ти с тях ще работиш,
- рече дядото и започна да крои в мислите си как ще
завърти Петко, да издърпа по-добра надница за внука
си, решаваше дори хич да не отстъпва при пазарлъка.
А и няма да си тръгва, преди да види къде ще живее
момчето, как и с кого ще се храни, че той му беше и
дядо, и баща, и майка.
Старецът кроеше планове, надигаше вежди, мръще­

ше се. Но когато се показаха първите къщи на Гуйчак,
нещо повторно го стягне и силна скръб налегна душата
му. Раздялата от внучето го възбуди и за миг му падна
на ум да завърти колата назад, да се върне. Но къде,
при кого? За Иван единствената надежда беше занаятът.
При Петко да изучи, на хляб да излезе. Ще моли Петко
да пази момченцето му, да не му даЕа най-тежките ра­
боти, да не го бие, че той Иван, макар и малър, знае
да се отнася към хората... Та нали с отличен завърши
четвърто отделение?
Беше пазарен ден и в града бяха дошли хора от
селата, които едвам се промъкваха между натоварените с
дърва кола. Някои караха натоварени коне, други на гръб
носеха шарени торби и бохчи, натъпкани с най-различни
вещи за пазара. Свикнали тъй в планината и тук всички
силно викаха, поздравяваха се. Хванал поводите, Дядото
бавно и умело водеше кравиците в гъстата върволица,
която се движеше по долната улица.

Иван за пръв път идваше в града. Той гледаше
тълпата. Взираше се в лицата на хората или пък дълго
задържаше погледа си върху балконите на високите дву­
етажни къщи, украсени с цветя. Имаше и много деца,

8