Page 7 - cirakat

- Я надуй, дядо, кавала
след теб да викна, запея
песни юнашки, хайдушки...

Погледът му беше някъде в ъгъла на стаичката и
в него се отразяваше необикновено съчетание на естестве­

но детство и присилена възрастност. От време на време
веждите му се повдигаха и създаваха бръчки по младото
чело, очите му искреха.
Дядото го гледаше като омаян. Това лице, тези очи,
тази уста - всички негови черти тъй много приличаха
на покойната му майка и за пръв път напълно изрази­
телно. Той е вече момче и половина!
- О Боже!... О, Господи!... - прошепна едвам Дя­
дото когато Иван завърши, прегърна го и притисна до
себе си.
Подготвянето не трая много и скоро кравиците
помъкнаха колата надолу из пътя, който тук и там пре­

сичаше редките бранища. Момчето бе заровило колене в
сеното, пресъвило се бе над ритлата и гледаше как се
превърта задното дясно колело, чиято разсъхнала глави­
на непрекъснато и някак жално изскриптяваше. Равно­

мерното скърцане сплиташе мислите му, унасяше го и то
не усети кога слязоха на шосето, което водеше към града.

В ранната пролетна сутрин само блеенето овци и
лаенето на куче, които долитаха откъм кошарите на
Юорчинска махала, прекъсваха бавния и равномерен
тропот на подкови и скърцането на колелото. Из клису­
рата на Любатска река въздухът беше влажен и студен,
като че ли дребни капчици долитаха от реката, чиито
води ту буйно скачаха от скала на скала, ту се завличаха
под корените на върбите, правейки дълбоки вирове.

Дядото мълчеше. Мислите му шареха по далечното
минало и спряха на оная страшна зима преди дванадесет
години, когато Иван се роди. Тази нош до разсъмване
преседяха край огнището, вареха ракия и ядеха печения
заек, който Дядото сам бе уловил. А навън зимата
вилнееше и правеше преспи по хълмовете и долините.
Тогава зимата дойде много рано и наваля толкова
сняг, че и Тъжете едвам минаваха от махала до махала,
а през нощта вятърът се усилваше и почти заглушаваше
воя на изгладнели вълци, които често слизаха до крайни­
те къщи на селото.
- Студено!... - стреснаха го думите на Иван. -
- В тази клисура много е студено, дядо - повтори той и

7