Page 6 - cirakat

раздялата се приближава, че Иван скоро трябва да замине
за града да учи занаят, че той, Дядото, остава съвсем
сам, го болеше толкова, че болката стягаше устата му.
Иван трябва да изучи занаят и друг живот да живее...
А той, Дядото, тук в подножието на планината да дочака

края, последните дни на живота си. Такава била съдбата
на баша му, на дядото му, на повечето от жителите в
селото, чиито домове бяха разпръснати край долчинките
и полянките в подножието на планината - съдбата, която
ни вековете не са успели да нарушат, да нанесат по-забе-
лежителна промяна. „Тия отгоре, от планината, те са
човеци - говореха хората и от града и от другите села.
„Те са истински хора“, предизвикваше у тях гордост,
свързваше ги помежду си, свързваше ги с усоищата,
урвите и пасбищата на планината до края на живота им.

• • «

Дядото стана след втори петли. Беше се развиделя­
ло, но слънчевите лъчи не бяха огреяли върховете на
Кози баир. Полъхваше свеж планински ветрец, който
разсънваше, възвръщаше силите в изтощеното от работа
тяло, ободряваше го.
Старецът слезе на чешмичката, която сам си беше
направил на изворчето край старата бука, завърна ръкави­

те на кълчищената си риза и големите му изпукани шепи
плиснаха студена вода по лицето и врата му.
А като се изми и избърса с кърпата, влезе в къщи.
Иван още спеше на големия дървен креват. Покой­

ният му татко беше направил този креват от букови
дъски и ги боядисал с кафява боя. Покрито с черга,
момчето се беше обърнало по корем и завряло нослето
и устата си във възглавницата, напълнена с ръжена слама:
Дядото помилва къдрите на косата му. Иван се събу­
ди и скочи от кревата.
- Време ли е за тръгване, Дядо?
- Полека, полека... Време е, ама не се бързай - едва
изговори старецът. Пък нещо захапа гърлото му отвътре.
Стоян седна на кревата, прегърна през рамо внучето
си и нежно подпря необръснатото си старческо лице с
къдрите на Иван. Внучето почувствува вълнението,
скръбта и тъгата, които напираха в гърдите на стареца,
измъкна се неочаквано от прегръдката му и застана мирно
пред него. Изведнаж звънкият му глас се разля в малката
стаичка - детски, но устойчив и горд.

6