Page 10 - cirakat

- Дядо!... Дедице!... Не ме оставяй, дедице!...
Пред него застана бледоликото момиче, което затва­

ряше портата. Хвана му ръката и го поведе към стаичката.
През всичкото време чорбаджията го гледаше, но нито
думичка не каза.

2

Първите дни в къщата на чорбаджията бяха мъчи­

телни за Иван. Настаниха го в малката стаичка заедно с
по възрастния от него чирак Янко, който отдавна слугува­

ше при чорбаджи Петко. Бяха му наместили железен
креват, напълнили голям конопен чувал с ръжена слама,
а върху две дебели черги и възглавница също напълнена
със слама.
Тези първи дни Янко почти не се задържаше в къщи,
защото беше времето на панаири и той караше там стоки
за продан. В тези работи имаше пълното доверие на
чорбаджията. Случваше се по два, три и повече дни да
не се завърне, а като се връщаше, до късно оставаше с
чорбаджията, поднасяше му цели доклади за търговията
и пазарлъка и му предаваше парите от продадените на
панаира или събора стоки. Случваше се и чорбаджията
да отиде с него, но само на по-далечниге и прочути
събори и панаири, на Църноок, Славчето и други.
Чорбаджията Петко беше човек със среден ръст,
пълен и тромав. Изглеждаше на Иван недостъпен и дори
страшен, с дебелите си, черни вежди и мургавото си,
опечено от слънцето лице. Но, въпреки дебелия му и
плътен глас, от който потрепваше добитъкът, той имаше
добра душа. Караше му се, ругаеше го, но не го биеше.
По-късно Иван узна, че той през Първата световна война
бил артилерист, храбро се сражавал и проявил смелост,
заради което всички го почитали и поради което станал
подофицер. Той и днес с увлечение и гордост разказва
за приключенията си през време на войната и вече беше
създал толкоз приказки, че по цял ден да го слушаш,
ако искаш. Не се хилеше, не се удряше в гърдите, а
разказваше мирно, увлекателно.

- За онова що не знаеш, питай ме - говореше му
чорбаджията. - Не се срамувай за нищо и добре помни
думите ми, защото аз не обичам да повтарям по няколко
пъти едно и също.

10