Page 9 - cirakat
P. 9

които тичаха, промъкваха се и се блъскаха сред хората.
               Едни бяха дошли в дрипи, с разпокъсани ризи, изцапани
               и боси, а други с хубави дрехи и обувки.

                       Изведнаж пред очите му изпъкнаха двама мъже с
                необикновени дрехи. Върху гърдите им се лъскаха десе­

               тина златни копчета. Имаха лъскави ботуши и лъскави
               саби, които сегиз-тогиз докосваха Iкалдърмата и звънтя­

               ха. Те вървят бавно като войводи с високо дигнати глави,
               а пазарните с уважение им правеха път.
                        - Дядо, кои са тия?

                        - Това са жандармите, синко! - прошепна Дядото. -
                Фала богу, не са идвали в нашата махала, та затова не ги
                знаеш.

                        Тъй унесен, той не усети кога колелото по-силно
                изскриптя и Дядото спря кравиците. Бяха пристигнали
                пред Петковата къща. Но Иван гледаше хората с лъскави­
                те копчета.
                        Голяма желязна порта им отвори слабичко моми­

                ченце, с хлътнали сини очи, но високо и стройно, като
                държеше портата, посочи им да влезнат в двора.
                        Чорбаджията завариха да обядва в лятната кухня,
                построена в дясната част на двора и покрита с керемиди.
                Като ги видя, той стана и тръгна насреща им и при
                хората, като че ли по-широко размахваше десния си крак.
                        -  Помози бог! - побърза да поздрави Дядото.
                        - Дава бог добро! Добре дошли! - отвърна Петко,
                приближавайки се с присторена усмивка на лицето,
                която още повече изостряше косините на ъглите, които
                се създаваха в краищата на очите му. Поканиха ги да
                ядат.
                        В началото Дядото малко се стъписа, но после при­
                стана и те седнаха да обядват заедно с чорбоджията и
                семейството му.
                        През това време бледоликото момиче разпрегна
                кравиците и хвърли пред тях сенце от колата.
                        Обедът не трая дълго. Дядото и Иван взеха залък
                -два. Не продължи много ни разговорът между дядото и
                майстора. Като разгледа стаичката, в която щеше да живее
                Иван и опипа кревата, Дядото се подготви за тръгване.
                Едва сега на Иван стана все по-тежко, по-мъчно. Акогато
                Дядото го прегърна и целуна, сълзици се търкулнаха от
                очите му. Стоеше като камък. Съвзе се едва когато крави­
                ците и Дядото минаха портата и се сляха с пазарната
                върволица. Тогава се втурна към портата.


                                                                                                      9
   4   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14