Page 104 - dolna_ljubata

шешо село е имало няколко малки дюкяна и кръчми с ханове.
По-виднише търговци са се снабдявали със стоки от търговските
магазини в по-големите градове. В течение на целия 19 век щурци­
те искали да задушат търговията 6 цялото Краище, като не поз­

волявали на големите, пък и на малките търговци да снабдяват
населението. Хората били много бедни и нямали пари, затова мо­

лили търговците да им дават стоки на вересия и след определено
време да си платят дълга. Онзи, който не можал да дойде до пари,
бил е принуден да работи при търговеца, от когото е взел стоки­
те. По-заможните търговци давали пари назаем, като начислява­
ли лихва за времето до връщането им. Когато става дума за сто­
ки от първа необходимост, най-много се споменават: брашно, жи­

то, хляб, сол, месо, яйиа, кокошки, гъски и др., а от питиета - вино
и ракия. По-късно селяните се нуждаели повече от захар, ориз,
олио, газ и др.
Освен търговски, имало е и занаятчийски дюкяни или рабо­
тилници, в които са се купували различни изделия. През турското
време не е имало друг износ от нашия край, освен на жива стока -
говеда и овци. Отделен търговски отрасъл е било внасянето на
стоки (вносна търговия). Чуждестрнните стоки са докарвани от
Турция и Гърция, следователно от Цариград и Солун. Стоката са
докарвали рабаджии с волски коли. Всичко това ни казват стари­
те тефтери на търговците, които били чорбаджии навремето
си. Необходимите стоки най-често са докарвани на коне - от Кюс­
тендил, София и Влашко.
Бакалниците били най-подходящи за продажба. От тях селя­
ните се снабдявали с басма, брашно, хранителни продукти, арпад-
жик, гайтан, гас, тютюн, копчета и пулчета, олио, игли и конци,
памук и памучни изделия, молив, сол, ориз, платно, тамян, оглав,
чаши, боя, захар, джезве и др.

Занаятчийство

Занайтчийството е било голяма ценност за жителите на се-
йото. През турското робство тази дейност се намирала в ръцете
на турските занаятчии, които живеели в Извор и Босилеград, а
най-вече 6 Кюстендил. Покрай тях със занаятчийство започват
да се занимават българи и цигани. След освобождението от щур­

ците със занаят почнали да се занимават и някои долнолюбата-
ни. Занаятчийството почнало да се развива към края на 19 и в на­

чалото на 20 век, когато се ускорило развитието на земеделието и
скотовъдството. Ето как изглеждало занаятчийството в Долна
Любата:

102