Page 34 - dolna_ljubata

се смята и височината, която се издига срещу селото от южната
му страна. Тя прилича на правилен конус и се нарича Чукле или
Крепок. На около 300 метра на изток от центъра на селото, край
шосето зад махала Мулинци е открита стара рударска галерия,
от която било вадено олово. Под Бисерен извор във Валози е откри­

та галерия на мина за олово и мед. Според преданието на баира Се-
лечки рид над махала Богдановци някога имало селище, което пот­
върждават и намерените там тухли, хоросан, останки от глине­

ни тръби в посока на извора Шопур. Изравяни са и стари монети,
включително и една златна - беше я намерил Заре Б. Георгиев, ко-
гато помествал егрек (заметина).

В махала Гащевица, 6 местността Църквище, при строежа на
църквата 1930 год. 6 основите на стария олтар е намерена бутил­

ка с олио, а 6 нея писмо, написано на непознат език, предполага се,
че е на латински език. На левия бряг на Любатска река, на едно
възвишение, южно от махала Клисура, зад разсадника, се забеляз­

ват развалини от стар манастир. В местността Манишино има
„градище“ - развалини от стара римска крепост. От турско време
е воденицата край чешмата в махала Село. В местностите Шип-
ковица, Дуй глава, Мало присое и Чукле (от дясната страна на Лю­
батска река) на една линия се намират 5 бетонни картечни бунке­

ра. От лявата страна на реката пък има 4 такива бункера - един в
Солище - над гробищата, 2 6 Белуйкъе и по един в Граовище и
Орници.

Едно е само лошо - не е запазен нито един паметник с надпис,
освен оня на учителя Стойо Попов, който бил убит от четници­

те на Коста Печанац на 15 май 1917 година. Намирани са и прости
каменни надписи, но не са запазени.

За съжаление, до днес не са направени, макар и повърхностни
разкопки и проучвания на посочените старини. И затова, ако сега
може да се каже нещо за историята на село Долна Любата, то ще
бъде повече догатки и предположения. Ето защо съм принуден да
се ръководя по известията на историята на гр. Кюстендил като
най-близко проучено място до Долна Любата, за да кажа малко по­
вече за миналото на нашето село.

Предание за името

През 1910 година в Д. Любата престоял няколко дни известни-
ят български учен Йордан Захариев, член-кореспондент на БАН,
родом от Босилеград. Старите долнолюбатани му разказали след­
ното предание за името на селото. В далечното минало в синора

32