Page 35 - dolna_ljubata

на днешното село имало 4 отделни селища: 1. Стръмно Катунище,
разположено 6 местността, която днес се нарича Петков рид при
махала Долшщи 6 Кози дол; 2. Селечки рид - над днешната махала
Богдановци, където и сега има селско службище (близо до колибара
на Манасия Постолов); 3. Црешня - на мястото на днешната ма­
хала Гащевица; и 4. Пиперковица (Пиперковци) - на мястото на
махала Село (днешния център на Д. Лк>бата). Една зима била тол­
кова страшна, че сняг затрупал къщите 6 тия села, поради което
селяните не могли да си смелят житото и измрели от глад. Оста­
нал само по един човек от всяко селце и когато се запролетило, те
започнали да се викат от чукарите: „Ей, има ли некой жив, бреее?
Като разбрали, че все пак има живи хора, те се събрали в централ­

ното село и решили всички да живеят в него. Побратими ли се и се
полюбили, а за спомен на побратимяването посадили една върба и
прекръстили селото от Пиперковица на Любата, където започна­
ли да живеят в любов!
След това селото започнало да нараства, защото в него се засе­

лили и пришелци от места, намиращи се 6 днешна Североизточна
Македония и Югоизточна Сърбия. Тъй като общото село станало
тясно за увеличаващото се население, долнолюбатани започнали
да търсят нови места за построяване на къщи, кошари и други
сгради, необходими на домакинствата им. Откарали добитъка си
далеч по баирите, дето се намирали нивите и ливадите им и там
построили търли, кошари и плевни. Зимно време почти цялото
семейство отивало при търлите и кошарите да храни добитъка.
Селяните оставали тук и през лятото, защото в селото нямали
нищо друго, освен къща и зеленчукова градина. Но турците, поне­

же се страхували да не би селяните да крият и хранят комити
(хайдути), насила ги докарвали „у Село“. Обикновено ги подканвали
по няколко пъти да слезнат, но те все отлагали. Тогава им взима­

ли връшниците, за да не могат да пекат хляб. Така селяните се
принуждавали да слизат долу. Това продължило няколко години,
докато и турските власти се уверили, че другояче не може и така
селото се пръснало на махали.

Потекло на населението

Като най-старо население на Кюстендилския край, включи­
телно и на Босилеградско, за което има археологически и истори­

чески известия, се смята тракийското племе пеонци. Те живеели
между реките Вардар и Струма 6 продължение на Драговищица и
затова цялата област носи името ПИЯНЕЦ.

33