Page 36 - dolna_ljubata

В началото на 6 век преди Христа част от пеонците били зав­
ладени от персите и насилствено преселени в Азия. Само ония от
тях, които обитавали местата на запад от горното течение на
Струма, по планините и селищата на сегашното Кюстендилско -
значи 6 Краището - останали свободни.
В IV век преди н.е. цяла Пеония била под македонско владичес­
тво. По това време се чува за друго племе в Кюстендилско - данте-
лети. Те били като вазали на македонците в царството им с глав­
но място гр. Пауталия (Кюстендил).
В 290 год. преди н.е. келтите нахлули от север, опустошили
Пеония и заминали на изток. През 183 год. преди н.е. македонски­

ят цар Филип V, за да накаже траките, които се били отметнали
от него, влязъл в Пеония и я разграбил. Дантелетите, дотогава
съюзници на македонците, се отметнали от тях и взели да пома­

гат на римляните, които вече туряли ръка на Македония. В 46
год. преди н.е., когато цяла Тракия станала римска провинция с 50
войводства, едното от тях било дантелетското с главен град Па­
уталия. Дантелетското войводство било голямо. То се простира­
ло на север до тимошките притоци и Сердишкото (Софийско) вой­

водство. Западната му граница била на вододела на Струма и
Българска Морава, т.е. там, където много векове по-късно започ­
вала българо-сръбската граница - от Патерица, по гребена на Вес­
на кобила и нататък към Цариброд. Значи Босилеградското Краи­
ще е стояло в западната част на дантелетското войводство.

Понеже съдбата на Босилеградско е тясно свързана с тая на
Пауталия, то и историята на последната ще ни послужи да прос­
ледим що е станало по-нататък с Краището - след окончателно­

то завладяване на Пауталската област от страна на римляни-
Фе.

Пауталия при императора Улпий Траяна получила името
УЛПИЯ. В това време (II и III век) Пауталия станала голям и ху­
бав град. През IV и V век Пауталската област пострадала от нах­

луването на готи и хуни, а през VI в. тази област политически
принадлежала на Византия. Предполага се, че през това време,
покрай другите крепости на Пауталия, е възобновена и крепос­

тта 6 местността Славчето. След Пауталия по-голямо пазарно
място било с. Ямборано, разположено на р. Драговищица. От тук
пътят продължавал нагоре, като съобщителна връзка с плодород­

ното Вранско поле и град Ниш, по десния или левия бряг на река
Драговищица, или може би право на север от Ямборано през баири,
дето и днес по тия места съществува конски път. По двата брега
на Драговищица до 1910 год. не са се срещали никъде останки от
старински път. Този път значи не е могъл да върви по течението

34