Page 37 - dolna_ljubata

на реката, защото клисурите са тесни, липсват сгодни места за
поселища, пък и ако би вървял по тия несаодни места, разстояние­
то между Пауталия и Ниш щеше да се увеличи. Значи, пътят е
излизал на Славчето и е продължавал през селата Груинци, Ми-
левци и Божица и нататък през Власина и Сурдулица до Морава,
където били намирани останки от калдъръм.
Траките се занимавали предимно със скотовъдство и рудар-
ство. Също се славили с отглеждане на добри коне. Земеделието се
считало за долно занятие. Ето защо богатото с руди и сгодно за
животновъдство Краище не е могло да не бъде населено от траки­
те, за което днес свидетелстват грамадните могили 6 Извор, Но­
жица, Колуница, Г. Любата и др. Тази ще е причината за толкова
аъсто построените крепости, градища, на които главното назна­
чение е било да охраняват рудниците.
Знае се, че гръцката образованост е била пуснала дълбоки коре-
ни в тракийските области, така че новите завоеватели - римля­
ните - са били принудени да употребяват за официален език гръц­
кия. Затова трябва да се предположи, че всички находки - надписи,
които са намирани по-късно по тия градища-крепости би трябва­
ло да имат елинско писмо. Следователно Кюстендилският край (с
Босилеградското Краище) се намирл в областта на елинския език.
Освен монети (бронзови, медни, сребърни и златни) в Краище­

то не е запазен друг паметник с надпис. В Босилеград през 19 век е
намерена голяма мраморна плоча с четлив надпис, за който се смя­

тало, че е на латински език. За другата плоча с надпис, намерена 6
с. Църнощица, се смята, че е на гръцки. В темелите на олтара на
църквата в долнолюбатската махала Гащевица, в бутилка с олио
е намерено писмо, за което се предполага, че е написано на латин­

ски. Всички монети, които са намирани в руините на градищата
са с римски надписи, а по-рядко с елински.
През 1998 година в Долна Любата е намерен некропол с правоъ­

гълни съдове, богато украсени с орнаменти. Учените установиха,
че този некропол датира от третото, респективно четвъртото
столетие на новата ера. Такива съдове са намерени и в околнос­

тта на Пирот, по-точно по планините на Западна България иня-
колко идентични некропола в Югоизточна Сърбия. Намерените
съдове и формите им невероятно напомнят за керамика от перио­
да на старата желязна епоха (13-10 век преди нашата ера). Наме­

рените съдове са характерни за римската култура, а пък начи­
нът, по който са украсявани, сочи за украсяване от предистори-
ческия период. На въпроса кой е този народ, който и покрай могъ­
щата римска империя е запазил своите традиции повече от хиля­
да години, учените установиха, че това е тракийското племе

35