Page 39 - dolna_ljubata

По бреме на Византийското царство в Краището имало най-
много балкански власи, а по-късно и тук пристигнали славяни. Но
кое е това славянско племе, което се е заселило в горното поречие
на Струма и притоците й, т.е. 6 Кюстендилското и Босилеград-
ското Краище? На този въпрос досега никой не е дал категоричен
отговор. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония“,
като се съобразява с голямото езиково единство между Кюстен­

дилско, Дупнишко, Джумайско, Кочанско и Щипско, намира, че
Кюстендилският край с Босилеградско е бил населен със славяни,
различни от сръбските славянски племена, които се доселили
по-късно и завзели северозападния дял на Балканския полуостров.

За пръв път българи са дошли в този край 809 г., когато цар
Крум превзел София. Но в коя година и при кого от Крумовите нас-

ледници Кюстендилският край е минал под България не се знае.
По време на царуването на Калоян Краището е било под българска
власт, но след смъртта на цар Асен II в 1247 год. този край отново
паднал под византийска власт, та славяните почнали да населя­
ват планинските предели и кътове, особено онези, които били под­
ходящи за отбраняване. Тази област е освободена отново от бъл­

гарския цар Константин Тих, който управлявал между 1257 и
1277 г.

Обезлюдяване и ново населяване

Видяхме, че Босилеградското Краище в историческо отноше­

ние е тясно свързано с Кюстендил, то и населението не е могло да
бъде друго освен като това на кюстендилската околност. В запа­
зените паметници и исторически документи никъде не се споме­

нава, че 6 Босилеградско живее друго племенно население. И в този
край са живеели поред тракийци, славяни, българи и турци. Пос­
ледните обаче само са владеели Краището, без да са живеели засед­

нало. В Долна Любата турците никъде не са образували махали.
Никъде 6 Краището няма турски имена, няма джамия, няма тур­
ски названия на долини, баири, върхове...

Има предание, че селото е запустявало от черната чума още
преди идването на турците, но и след тяхното нахлуване. Изсле­
дователите и проф. Йордан Иванов съобщават, че в 1655 и 1737 г.
са се развихрили големи и унищожителни епидемии от чума,
вследствие на които повече от половинта население на Кюстен­
дил, котловината и поречието на Драговищица е измряло. От
друга страна, във всички днешни села, пък и в Долна Любата са за­
пазени спомени за ново населяване. Повечето от родовете по маха-

37