Page 380 - dolna_ljubata

Хоро се бие на Трещен бор

Източно от центъра на село Долна Любата се издига баирът
Трещен бор с бисочона над 1200 м. По неговите северни, западни и
Ьжни склонове са пръснати мноаобройни ниви, а мозайката допъл­
ват хубавите букови аори по доловете, игривите ручеи и разкош­

ната зеленина на младите борови гори. Трещен бор е краят на
един западен склон на планина Мечит (Глошка планина, както я
наричат долнолюбатани), отделен със седловина. Върхът му
представлява планинска ливада, в която през пролетта синият
планински минзухар гордо украсява жълто-зеления й килим. Мал­
ко под върха се издига голяма самотна бука, която много десетиле­

тия упорствала на мълниите и вихрушките. Хората я наричт
Лиява бука, защото е сама, вън от буковата гора.

Във времето, когато бащите на сегашните деди били малки
пастирчета, които със стадата си всекидневно обитавали пади­
ните, артините и горите на това голямо бърдо, точно на неговия
връх се издигал грамаден самотен бук. Най-вероятно по това вре­
ме или по-рано е настанала следната легенда за едно събитие,
„случило“ се на върха на Трещен бор, под короната на самотния
бук:
„Един дън напривечер, къга вече слънцето било заседнало на
един връ на Весна кобила, а пастирите по артини и падини, по осо-
ета и присоета заприбирали стадата накъде егреците, зачула се
некаква млого убава музика от връо на Трещен бор. Пастирите се
зачудили како у това ниедно време и на това ниедно место да изви­
ват дудучета и кавали, да ечът гайди, да трещът тупанйе... Сви­
ше овчаре били просто занесени от убвата музика, но се и уплаши­
ли от това големо чудо, та не знали що да работат. Ама тая уба­
ва музика и копканьето да видат какво се случева на връо на Тре­
щен бор гьи накарали да остават овците и да се запушат накъде
местото, откъде се чула свирката. Како се приближавали накъде
връо, свирката била ебе по-силна и по-убава, а на овчрете све по-яс­
но им било, дека тая свирка свири на връо и това бъш под самата
бука. Но како се приближавали, и страо им бил по-голем, та напри
връо се приближавали лазешком. Ка дошли доста близу зинали от
чудо: около буката се извивало големо и шарено оро, свирджиите
били у средата! Колко свиркьите убаво свирили, орото било йоще
по-убаво, от него се тресли граньете на буката. У орото играли
силни ергени и стройни моми, облечени у гиздави и шарени носии.
Но най-чудното било това, що от силината на орото танчовода-
та и останалите ергени пропадали до колена у земята. От това и
от мрако, що се спущил, пастирете се уплашили, върнали се при

378