Page 381 - dolna_ljubata

егрецише, накарали бърже обцише и ошръчали право дома. Ка каза­
ли що са видели, нинише родишелье им казали дека това оро игра-
ли самовилите, що живеят на самата бука.“
Легендата по-нататък казва, че оттогава самодивското хоро
никога не могло да се види на това място, понеже самодивите на­
пуснали самотното дърво, след като ги видели човешки очи.
Легендите е записал Кирил Георгиев

Достана

Щом чула вдовицата Доста, че при съседите са пристигнали
турци харачлии, хрумнало й, че дълго време и тя не е плащала да­

нък на пашата. Взела повитото си бебе, сложила го в люлката, а
нея метнала през рамо и бързо напуснала къщата на мала врата,
за да не я види никой. Избягала през долината и започнла да се под­

бира по дереджето към Пипель. Бързала към Буйно гумно по-скоро
да излезе до гората, закрилник на сиромащията. Харачлиите
влезли в къщата й, но в нея нямало никой. Излезли навън и когато
някой съсед им я посочил как се катери по дереджето с люлка през
рамо, тръгнали подир нея да я хванат. Тя живеела само с малкия
Велинчо, три години не плащала данък и нямала пукната пара.
Как тогава да плати данъка? Мисълта й била само да спаси свид­

ната си рожба от тия проклети турци. Когато влезла в гората,
седнала да си отпочине и да нахрани бебето. Погледнала към дола
и видяла, че турците вече наближават гората. Изплашила се,
грабнала люлката с рожбата си и продължила да наблиза по-дъл­
боко в столетната букова гора. Но започнала да губи сили, крака­

та й се подкосявали, цялата потънала в пот. По едно време й се
сторило, че харачлиите ще я настигнат и помислила, че няма
друг начин да избяга, освен да остави люлката с бебето. Погледна­

ла наоколо, намерила дърво столовато и на него вързала люлката.
Разплакала се и продължила да бяга през гората към върха на пла­

нината. Обърнала се да погледне за последно малкия Велин, но
тъкмо тогава турците пристигнали до дървото с люлката и сед­
нали да си отпочинат. Доста се скрила зад една огромна бука висо­
ко под върха на баира и чакала да се стъмни. Когато черна тъмни­

на завладяла гората, тя предпазливо, стъпка по стъпка, слезнала
до дървото, на което оставила детето си. И много се зарадвала:
люлката стояла на същото място, а малкият Велинчо тихо гукал
като гълъбче. В люлката турците оставили комат симшп и ня-
колко бучки захар. Доста се разплакала от щастие, взела люлката
с детето и към полунощ се върнала в бащината си къща.

Харачлиите се върнали в Кюстендил и докладвали, че „такава
жена не живее в село Кози дол . Пашата я отписал и оттогава ни-

379