Page 42 - dolna_ljubata

шанали села са колибни поселища - разбит тип.
Босилеградските села 6 своето възникване и развитие са мина­
ли и трите известни в географската наука физиономии на посе­
лищата: единичен двор, малка купна махала с 10 - 20 къщи, образу­
ващи селце, и най-после колибен тип, който е задържан дълго вре­
ме. А това станало по следния начин. След като Краището за из­
вестно време запустяло (говори се, че това било и преди, и след ид­
ването на турците), започнало ново населяване, отначало само
от единични семейства, най-често бежанци от околността на
Кюстендил, Паланка, Кочани, от кътовете на Стара плнина, Зне-
поле и други места. Всеки си избирал място, което му харесвало.
После, когато започнали да дохаждат и други пришелци, образува­
ли се махали, а със 7-8 къщи и селца. Домакинствата били многоче-
лядни и живеели в задруги. С разпадането на задругите и раздяла­
та на имота между братя, селата увеличавали числото на къщи­
те си и на много места достигнали и до 50. В синора на Долна Лю-
бата имало 4 малки села: Црешня (в Гащевица), Стръмно Катуни-
ще (Кози дол), Селечки рид (Широки дол) и Пиперковица (в днеш­
ния център на селото). Голямо природно бедствие оставило във
всяко селце само по един човек. Събрали се четиримата 6 цен­
тралното село и решили всички тук да живеят, побратимили се и
се полюбили. В спомен за това побратимяване и братската любов
посадили една върба, а селото прекръстили от Пиперковица на
Любата - започнали да живеят с любов. След това селото се раз­
раствало, а новите жители, както вече посочих, дошли от Кюс­
тендил, Паланка, Кочани, Извор, Груинци, Знеполе, от кътовете
на Стара планина и Искъра, от Моравско. Така се образувало сели­
ще от сбит тип. Понеже мястото на общото село било тясно и ня­
мало възможност тук да се строят нови къщи, кошари и други
нужни сгради, селяните откарали добитъка си далече по баирите,
където се намирали нивите и ливадите им и започнали там да
строят търли, кошари и плевни, а сетне и къщи. Построявали ги
най-често край реката и по долините на по-големите потоци, как­
то и на други подходящи места - на завет и близо до извори. Така се
формирали махалите и селото се трансформирало в поселище от
разбит тип.
В много села причина за разселване на хората по доловете и ба­
ирите са били турските злосторства. Особено са се изпатили 6
това отношение селата „що ги друм бие“, сред които е и Долна Лю­
бата. На селяните в някои села турците не позволявали да се из­
местват от вкупното си село или насила ги връщали в него, за да
има къде да спират на конак, както и под предлог, че селяните
крият по махалите комити и хайдути.

40