Page 46 - dolna_ljubata

зората. Такава земя отаобаряла за производство на ръж, а там,
където е изкарван тор от кошарите, повече се раждал ечемик.
Пшеница не е сята, понеже не се раждала. За празници е месен
пшеничен хляб от купено пшенично брашно. По-високите и по-сла­
би ниви са засявани с овес и хелда. Царевица е садена в градините
край реката, а низ нея са посаждани фасул и тикви. Окопавана е
два пъти (прашена и зазрътана).
Покрай земята, която била частна собственост на семейства­
та, в Долна Любата е имало и незавзета земя. Това са били селски­
те пасбища (утрини) и планина Валози, в която всяко семейство
имало дял от голямата обща ливада, разположена по цялото южно
изложение във вид на подкова. От тази ливада селяните докарва­
ли ситно сено, с което през зимата хранели предимно овцете. Едно
време коситбата във Валози всяка година започвала след Илинден
(2 август). Тогава на планината излизало всяко мъжко, което може
да коси. Сенарите с волове и сани излизали на втория или третия
ден и тогава цялото село фактически било в планината. Ако ня­
кой селянин не бил в състояние да окоси своя дял, неговата трева
оставала неокосена, освен ако не я е продал. Но всеки без изключе­
ние плащал своя дял.

Колски пътища в селото почти не е имало, освен край реката.
Селяните са си служили с дървени шейни (сани). Между махалите
имало пътеки за пешеходци, по които едвам минавали и натоваре­
ни коне.
Вода за пиене е донасяна от избори и кладенци, рядко от пла­
нински ручеи или потоци. В селото няма бунари.

В социалистическия период от 1945 до 1990 година 6 с. Долна
Любата са строени къщи - приземни или на кат, изключително с
твърд материал и
всички са покрити с ■
цигли (цреп). Постро- ■
ени са и няколко об- \
т [ХГ‘-. :/ г-г': • ‘ - ••• .*?'•
ществени сгради и Ш
други обекти с голямо •
значение за живота
на долнолюбатани: ко­
оперативен дом, три­
етажно училище, уче­

ническо общежитие
I»•' У ' '
(интернат), здравна
станция, местна кан­
целария и поща, два
бетонни моста на ре- Кооперативният дом

44