Page 40 - dolna_ljubata
P. 40

лшпе знаят, че техните прадеди или прапрадеди са дошли от
                Стара планина, Етрополе, Софийско, Радомирско, Кюстендилско,
                Куманобско, Паланешко, от Избор, Груинци, но няма никакво пре­

                дание дали предците преди това са живеели 6 селото и после се
                върнали да живеят отново в него. От казаното идваме до заклю­
                чение, че Краището, включително и нашето село някое време е за­

                пустявало и пак е населявано. Преселвания в Д. Любата е имало в
                миналото, но и в наше време - от Лисина, Църнощица, Бресница,
                Моравско, Г. Любата и др.
                     Долна Любата е обрзувана от 4 по-золеми махали, които в да­

                лечното минало били обособени като малки села: Селечки рид,
                Црешня, Стръмно Катунииде и Пиперковица. Мястото на първо­

                то селище и днес се нарича така, Црешня е била в Гащевица,
                Стръмно Катунище в Кози дол, а Пиперковииа в днешния иентър
                на селото.

                     През последните десетилетия на XX век населяването беше
                заместено с доста интензивно изселяване на долнолюбатското
                население. Без хора останаха махалите Гнилище, Бела вода, Ви-
                димски рид, Джурчовци и Стамболиинци. И мнозо други махали в
                скоро време ще запустеят, понеже в тях живеят по няколко стари
                хора.


                     Под турско робство




                     Към края на 13 век, по-точно 1282 зод. сръбският крал Милу-
                тин II завладял Велбъжд и околността му, следователно и горно­

                то течение на река Драговищица, което днес наричаме Босилег-
                радско Краище. След прочутата битка при Велбъжд Краището ос­

                танало в сръбски ръие, но след 30 години се отделило от сръбската
                държава. Кюстендил станал седалище на отделно северномаке-
                донско княжество, наричано Велбъждско или Константиново. То
                било покорено от турците през XV век. От това време се спомена­
                ва името на някой си Изнат, войвода на Краището.

                     По време на турското владичество Краището било нахия в
                Кюстендилската каза. Краишката нахия се управлявала от един
                чауш (булюк-башия), двама младши конни и 7 души пеши заптие­

                та (стражари). Животът на населението бил мнозо тежък. Краи-
               щенецът нямал никакви права, плащал големи данъци, кулучил,
               отбивал ангарии, бил плячкосван, имало убийства, палежи на иму­
               ществото, обезчестяване на жени и девойки, а мъжките деца от­
               веждали в Турция, за да направят от тях еничари... И икономичес­
               кото положение на хората в Краището се влошило до крайни пре-




             38
   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45