Page 134 - kraiste

с трънския околийски управител обикалят по граничната линия доста
навътре в наша територия, когато при с. Клисура са обстрелвани от

сръбска страна.
За всички тези прояви е донасяно в щаба на войската, но оттам
идвал един и същ отговор „с нищо не предизвиквайте сърбите“.

Голяма част от сръбските войници са били против войната. На
28 октомври се предава един, а на 29 срещу 30 октомври двама сръб­
ски войници.
За основна отбранителна позиция е избрана високата местност

Цветков гроб на североизток от с. Божица, където се съединяват
Божичката река с Деяновата река. Върхът има стратегическо значе­
ние и е укрепен с три отбранителни линии.

Развръзката на напрежението и началото на войната настъпва
на 1 ноември в седем и половина часа. Български патрул, воден от
Георги Димитров, се натъкнал в гъстата мъгла на сръбска войскова
част, навлязла в българска територия. Били поканени да напуснат

местността и да се оттеглят в сръбска територия. Сърбите открили
стрелба по нашите войници: Андон Иванов, Димитър Игнатов,
Никола Митев, Радко Накев, Давидко Димитров, Алекси Стоименов,
Илия Димитров, Спас Богослев, Анто Стоянов и Марин Игшев.

Сърбите са прогонени, като дават 8 души убити и други ранени.
Към 10 ч. мъглата се вдига и запбчва боят с участието на целия
сръбски пехотен полк с командир Гайнович. От българска страна се
отвръща с пестелива стрелба на патроните, като опълченците отби­

ват сръбското навлизане в наша територия. Боят продължава до
17,30 часа, при който загива един войник, един е тежко ранен и един
по-леко ранен. Сърбите дават един офицер убит и 60 ранени.

Тази престрелка дава повод на крал Милан IV да обяви война
на България. На 2 ноември 1885 г. в 0,15 ч. дежурният телеграфист
в Софийската пощенска и телеграфна станция приема телеграма от

г. Пирот, предназначена за гръцкия дипломатически представител
в София г-н Рангабе с подател М. Гарашанин - министър-председа­
тел и министър на външните работи на Сърбия, с молба да бъде

уведомен българският министър на външните работи Илия Цанов,
че Сърбия „се счита във военно положение с Българското княжество,
почвайки от събота 2/14 ноември, часът 6 сутринта.“
Телеграфистите снемат препис от телеграмата и незабавно уве­

домяват министъра на външните работи. В 1,00 ч. в телеграфната
зала пристигат всички министри, с изключение на министър-пред­

131