Page 137 - kraiste

панически започват да отстъпват. Това отстъпление дава възмож­

ност българските бойци да се изтеглят от обсадената местност
Цветков гроб и да поемат пътя към втората отбранителна позиция
при с. Трекляно. Тя е в местността Градище, където се събират

Драголевската и Косовската река и образуват Треклянската река.
През нощта на 1 срещу 2 ноември командирът на Втори струм­
ски пехотен полк капитан Кисов получава заповед по телеграфа от
щаба на армията да изпрати „на бегом“ една дружина от полка и

четниците от Кюстендилската македонска доброволческа дружина
в помощ на Изворския отряд. Първо заминава Втора дружина с ко­
мандир капитан Александър Георгиев Фодулка, а към 10 ч. и
Македонската чета под командването на Константин Попгеоргиев

Беровски. Пътят на дружината и четниците е през Соволяно,
Полетинци, Горни Кортен, Извор. Капнали от умора от дългото пъ­
туване през нощта, много от войниците не пристигат в с. Извор. На
път за Цветков гроб срещат отстъпващите опълченци и войници и

заедно с тях се отправят към втората отбранителна линия. Четниците
след много кратка почивка в с. Извор се отправят към с. Божица,
като по пътя си срещат отстъпващите защитници на Цветков гроб.

Командирът на четата не се увлича да последва отстъпващите и да­
ва заповед за разгъване на бойна верига за очакваното нападение от
страна на неприятеля. В такова положение ги намира пристигнали­
ят за да поеме командването на Изворския отряд капитан Кисов.

За появата на Кюстендилската македонска доброволческа дру­
жина сръбското командване е получило информация, затова не пред­
приемат настъпление. Това се потвърждава от Власинския отряд,
който след боя при Цветков гроб донася писмено в щаба на

Моравската дивизия следното: „Узнах от един селянин, че на 3 но­
ември тръгнал от укрепеното Трекляно дядо Ильо с хиляда добро­
волци на помощ на своите при Колуница, но като узнал за пораже­
нието на българите, върнал се в Радомир, където се събират бъл­

гарски войски, за да посрещнат сърбите“. Сръбското правителство,
научавайки за този донос, веднага преустановява даваната пенсия
на Ильо войвода, получена за участието му на страната на сърбите

по време на Сръбско-турската война 1876 г.
Капитан Кисов, вземайки под внимание умората иа войниците,
опълченците и четниците, събрани в с. Трекляно, дава кратка почивка,
след която потеглят за Радомир без водач. Наложило се да преми­

нат студените води на Треклянската река на няколко места, газейки

’34