Page 138 - kraiste
P. 138
в нея, което води до заболяването на мнозина. Константин
Попгеоргиев, верен на четническите принципи, не последва пътя на
двете дружини, а през с. Добри дол преминава през Земенската пла
нина и се присъединява към войската и опълченците в с. Пещера. В
това село всичките получават топла храна и след кратка почивка
отново с ускорен марш продължават пътя си към Радомир.
В направената реализация за действията на Първа дружина по
време на отстъплението нейният командир капитан Филипов меж
ду другото пише: “Отстъплението под такива впечатления, съеди
нено с глад и жажда, които по никакъв начин не можаха да се
премогнат, а после това съединено с ускорение от село Трекляно до
Радомир, разстояние около 60 км, което се премина от 2 часа през
нощта между 3 и 4 ноември до 5 часа после обед на 4 ноемврия, има
за следствие 82 человека запрели, които се оставиха по селата, през
които преминаваше дружината, и на другия ден - 5 ноемврий, на 78
человека да отечат краката, чтото не можеха да се помърднат от
местата си“.
В боя при Цветков гроб Изворски отряд дава 34 убити, между
които е подпоручик Цанков, 128 ранени и 208 изчезнали, а от сръб
ска страна са 157 убити, 718 ранени, в това число 12 офицери.
След оттеглянето на войската, опълченците и четниците фак
тически Краище е оставено на съдбата си. Евентуално настъпление
на сърбите към Кюстендил би им дало възможност да ударят наши
те войски при Сливница и Драгоман в гръб. Но те не се решават на
риска да преминат през краищенските планини, не знаейки какво ги
очаква в тесните долове. В тези критични дни истински героизъм и
патриотизъм проявява началникът на изворската телеграфопощен-
ска станция, чието име все още не е установено, който няколко де
нонощия дежури край телеграфния апарат, за да предава в
Кюстендил сведения за разположението на сръбската войска в
Краище.
След жестокия Берлински мирен договор от 1878 г., наложен
от великите западноевропейски държави в лицето на Германия,
Франция, Англия, Австро-Унгария, който разпокъсва Санстефанска
България, Македония остава под турско робство и след жестоко по
тушеното Кресненско-Разложко въстание, обявено на 5 октомври
1878 г., много македонски българи потърсват убежище в г.
Кюстендил и региона му. Съединението на Източна Румелия и
Княжество България ги окуражава. Те очакват и освобождението на
135

