Page 136 - kraiste

мия полковник Петровия и австро-унгарския военен аташе Фон
Пинтер, на 2/14 ноември 1885 г. пристига в 7 ч. в г. Пирот, за да

поеме командването на войските. Пред строената почетна рота при
посрещането му произнася слово, в което им обещава лека и бърза
победа и че след два дни ще „пият кафе у Софиу“. Той също издава
манифест, в който се казва: „Верен на традициите на Обреновичите

за защита на най-висшите интереси на родината, аз, с помощта на
верните представители на верния ми народ, взех необходимите мерки
срещу действията на Княжество България, за да покажа ясно и

гласно, че Сърбия не може да бъде равнодушна спрямо изменени­
ето на равновесието между народите на Балканския полуостров, ко­
ето се прави в интерес на една държава...“
Така изправиха се един срещу друг млад и неопитен български

княз Александър I Батенберг срещу хитър и подготвен сръбски крал
Милан IV и неопитни, но с неописуем боен дух и родолюбие, бъл­
гарски капитани срещу сръбски полковници и генерали.

Съотношението на живата сила и бойната техника е 1 към 3 в полза
на сърбите.
Срещу Изворския отряд сърбите противопоставят Моравската
дивизия, подкрепена от артилерийски полкове. Българската пози­

ция отначало е нападната от два полка след проведената артиле­
рийска канонада. Първата сръбска колона среща съпротивата на
опълченците, които поради численото превъзходство на сърбите са
принудени да се оттеглят, въпреки че се бият геройски. Една сръб­

ска част достига вдясно от с. Божица и е атакувана от полуескадро-
на на получик Пенев и една опълченска чета, която охранява левия
фланг. Многочислената сръбска пехота обгражда с. Божица от две

страни и защитниците на селото се оттеглят по посока на с. Извор.
В същия момент на Цветков гроб се води ожесточен бой. Сръбската
артилерия от връх Букова глава сипе унищожителен огън върху бъл­

гарската позиция. Изворският отряд не разполага с нито едно оръдие.
Превъзходството на жива сила и огнева мощ е на страната на
сърбите. За да спаси от гибел бойците си, капитан Филипов дава
нареждане за отстъпление по единствения свободен коридор. Но и

той е преграден. В този критичен момент капитан Филипов вдига
войниците в атака „на нож“. С мощно ура те се хвърлят срещу нас­
тъпващите сръбски части. За първи път в българската военна исто­

рия се прилага този вид нападение, което е непознато за сръбските
воини, които са втрещени и за да не попаднат на българските щикове.

133