Page 135 - kraiste

седателя Петко Каравелов, който с княз Александър I Батенберг е в
Пловдив. Министрите се прегръщат и си пожелават победа.
Пристига капитан Стефан Паприков - командващ Западния корпус,
който чрез телеграфните станции в Цариброд, Сливница, Брезник,

Трън и Извор извиква в станциите началниците на отрядите, за да
им даде указания. Тъй като началникът на Изворския отряд е на гра­
ницата край с. Божица, вместо него се явява околийският управител.

На него се дават указания веднага през нощта да тръгне да намери
капитан Филипов, да му предаде заповедта с всички сили и средства
да забави напредването на сръбската войска през Краище към
Кюстендил и Радомир, като при нужда отстъпи на втората отбрани­

телна позиция при с. Трекляно.
За броени минути по цялата западна граница войската е приве­
дена в бойна готовност да посрещне сръбската атака.
Капитан Паприков телеграфира на командира на 2-ри пеши

струмски полк в Кюстендил за спешно изпращане на една дружина
в с. Божица в подкрепа на Изворския отряд. Следва телеграма до
командира на Бдинския полк флингел-адютанта капитан Марин
Янакиев Маринов да придвижи незабавно ескадрона и дружините

от турската граница към Сливница, а той да поеме командването на
войските на Врабчанската отбранителна позиция.
В 2,00 ч. съдържанието нал-елеграмата по телеграфа от София

е предадено в Пловдив, лично прието от началника на
Южнобългарските пощи и телеграфи Иван Стоянович, който вед­
нага я доставил на началникщаба на войската капитан Рачо Петров,
а той от своя страна на княз Александър Батенберг, който издава
Манифест за приемане на обявената от Сърбия война и за започва­

не на бойни действия срещу нея, който завършва с думите: „С голя­
мо прискърбление ние чухме тая печална вест, защото никога не
вярвахме, че нашите еднокръвни и еднородни братя ще дигнат ръка

и ще започнат една братоубийствена война в тия трудни времена,
които преминават малките държави на Балканския полуостров, и
това е безчеловечно и безсрамно да се отнасят към своите съседи,
които, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно

благородно, справедливо и чисто дело...
Нашето дело е светло и надяваме се, че Бог ще го вземе под
своя защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме

и бием вразите.“
Крал Милан IV, придружен от началник-щаба на сръбската ар­

132