Page 139 - kraiste

Македония и са готови да се включат в една предстояща борба.
Започва набирането на доброволци. В Кюстендил се изгражда коми­

сия начело с братята Димитър и Костадин Попгеоргиеви от г.
Берово. В това благородно и патриотично дело се включва леген­
дарният български войвода дядо Ильо Марков, който поради нап­
редналата възраст здравословно не е добре. За кратко време се за­

писват над 500 доброволци. Поради това, че болшинството от тях са
родени в Македония, а и водачите им са от Македония, дружината
получава име Кюстендилска македонска доброволческа дружина.

Организатор и ръководител на дружината е Димитър Попгеоргиев
Беровски. Съставят се четири чети, като първата чета под ръковод­
ството на Костадин Попгеоргиев Беровски потегля за Краище за
оказване помощ на Изворския отряд. Останалите над 250 четници са

изпратени тържествено от кюстендилския площад за Радомир. Това
изпращане най-добре е предадено в спомените на Иванчо Тасковчето
от с. Коньово, който е бил куриер на дядо Ильо от Коньово до
Кюстендил по време на освобождението на града. Четниците се стро­

ени на площада. На коне пристигат дядо Ильо и войводата Димитър
Попгеоргиев. Старият войвода поздравява четниците с „ура“, които
също му отговарят с „ура“. Войводата Димитър Попгеоргиев развя­
ва знамето на разложките въстаници от 1876 г., ушито от видните

български възрожденки - учителки в Македония баба Неделя и дъ­
щеря й Станислава Караиванова Балканска. Знамето представлява
единичен червен копринен плат с общи размери 1,86 м ширина и

1,65 м височина. В полето на плата с копринени лилави конци е изве­
зан разярен лъв, некоронован, изправен на задните крака в размери
56 см висок и 46,5 см широк. Върху знамето с лилави конци е избро-
дирано „Македошя“ и друг надпис „Осми ма!а 1876“. Знамето има

две ленти - едната с размери 1,12 м дължина и широка 6 см и другата
- с дължина 43,5 см и широка 4 см. Двете панделки завършват с
жълти еднакви пискюли, дълги 19 см. Върху едната лента е извезан

с копринени конци надписът: „Станете да ви освобода“.
Това свещено за народа ни знаме се развява при сражението
край Брезник, а после в Краище при прогонването на сръбските
пришелци.

Знамето се пази в Националния военноисторически музей.
В Радомир Димитър Попгеоргиев с четата си заварва пристиг­
налата чета под ръководството на брат му Костадин, обединяват се

в една дружина с ръководител Димитър Попгеоргиев, който минава

136