Page 139 - kraiste
P. 139
Македония и са готови да се включат в една предстояща борба.
Започва набирането на доброволци. В Кюстендил се изгражда коми
сия начело с братята Димитър и Костадин Попгеоргиеви от г.
Берово. В това благородно и патриотично дело се включва леген
дарният български войвода дядо Ильо Марков, който поради нап
редналата възраст здравословно не е добре. За кратко време се за
писват над 500 доброволци. Поради това, че болшинството от тях са
родени в Македония, а и водачите им са от Македония, дружината
получава име Кюстендилска македонска доброволческа дружина.
Организатор и ръководител на дружината е Димитър Попгеоргиев
Беровски. Съставят се четири чети, като първата чета под ръковод
ството на Костадин Попгеоргиев Беровски потегля за Краище за
оказване помощ на Изворския отряд. Останалите над 250 четници са
изпратени тържествено от кюстендилския площад за Радомир. Това
изпращане най-добре е предадено в спомените на Иванчо Тасковчето
от с. Коньово, който е бил куриер на дядо Ильо от Коньово до
Кюстендил по време на освобождението на града. Четниците се стро
ени на площада. На коне пристигат дядо Ильо и войводата Димитър
Попгеоргиев. Старият войвода поздравява четниците с „ура“, които
също му отговарят с „ура“. Войводата Димитър Попгеоргиев развя
ва знамето на разложките въстаници от 1876 г., ушито от видните
български възрожденки - учителки в Македония баба Неделя и дъ
щеря й Станислава Караиванова Балканска. Знамето представлява
единичен червен копринен плат с общи размери 1,86 м ширина и
1,65 м височина. В полето на плата с копринени лилави конци е изве
зан разярен лъв, некоронован, изправен на задните крака в размери
56 см висок и 46,5 см широк. Върху знамето с лилави конци е избро-
дирано „Македошя“ и друг надпис „Осми ма!а 1876“. Знамето има
две ленти - едната с размери 1,12 м дължина и широка 6 см и другата
- с дължина 43,5 см и широка 4 см. Двете панделки завършват с
жълти еднакви пискюли, дълги 19 см. Върху едната лента е извезан
с копринени конци надписът: „Станете да ви освобода“.
Това свещено за народа ни знаме се развява при сражението
край Брезник, а после в Краище при прогонването на сръбските
пришелци.
Знамето се пази в Националния военноисторически музей.
В Радомир Димитър Попгеоргиев с четата си заварва пристиг
налата чета под ръководството на брат му Костадин, обединяват се
в една дружина с ръководител Димитър Попгеоргиев, който минава
136

